— Това е търговия — сопнато отвърна Пушилката. — Да не смяташ, че сме тръгнали да продаваме яйце по яйце за този, дето духа?
— Бъдете разумни! — замоли се Бързея. — Мен ми трябват само двайсетина. Ще ви дам по двайсет долара на парче. За какво ми са всичките останали яйца? С години съм минавал по тия места без яйца и вярвам, че ще мога някак си да мина без тях и занапред.
— Ти не се горещи — посъветва го Малчо. — Щом не ги искаш, няма какво да приказваме. Не сме седнали да ти ги натрапваме.
— Но те ми трябват — жално проточи Бързея.
— Е, тогава знаеш колко ще ти струват: девет хиляди шестстотин и двайсет долара и ако съм сгрешил в сметката, готов съм да я поправя.
— Ами ако те не свършат работа? — възрази Бързея. — Госпожица Арал може вече да не обича яйца.
— Бих казал, че госпожица Арал заслужава тая цена — спокойно се обади Пушилката.
— Да я заслужава ли! — Бързея скочи прав, разгорещен от красноречието си. — Тя заслужава милион долара! Тя заслужава всичко, каквото имам! Тя заслужава всичкото злато на Клондайк! — Той седна и продължи с по-спокоен тон: — Но няма защо да пропилявам десет хиляди долара за една нейна закуска. Ще ви направя предложение. Дайте ми назаем двайсетина от тези яйца. Аз ще ги занеса на Славович. Той ще и ги поднесе с моите почитания. Тя не ми се е усмихвала от сто години. Ако тези яйца ми спечелят нейната усмивка, ще ги купя всичките.
— Ще подпишеш ли договор в този смисъл — побърза да каже Пушилката, понеже знаеше, че Люсил Арал е обещала да се усмихне.
Бързея зяпна.
— Много сте чевръсти в търговията тука на хълма — каза той със злобна нотка в гласа.
— Ние само приемаме предложението ти — отговори Пушилката.
— Добре… пиши го… нека да е черно на бяло! — изкрещя Бързея, ядосан от поражението.
Пушилката веднага написа документ, според който Бързея се задължаваше да плати по десет долара за всяко доставено яйце при условие, че — предварително дадените му двадесет яйца му осигурят помиряване с Люсил Арал.
Бързея тъкмо вече щеше да подпише, когато спря с вдигнато перо.
— Чакайте — каза той. — Когато купувам яйца, купувам пресни яйца.
— На Клондайк няма нито едно развалено яйце — изсумтя Малчо.
— Въпреки това, ако намеря едно развалено яйце, трябва да ми върнете парите, които съм платил за него.
— Добре — отстъпи Пушилката. — Това е напълно справедливо.
— Колкото развалени яйца върнеш, аз ще ги изям — заяви Малчо.
Пушилката добави думата „пресни“ в договора, Бързея навъсено го подписа, получи пробните двадесет яйца в тенекиена кофа, сложи си ръкавиците и отвори вратата.
— Довиждане, разбойници! — изръмжа им той н тръшна вратата.
V
На другата сутрин Пушилката бе свидетел на представлението при Славович. Поканен от Бързея, той седеше с него на съседната маса до тая на Люсил Арал.
Сцената се разигра почти до сетната подробност така, както я бе набелязала тя.
— Още ли не сте намерили яйца? — жалостиво промърмори Люсил Арал на келнера.
— Не, госпожице — отговори й той. — Казват, че някой откупил всичките яйца в Доусън. Господин Славович се мъчи да купи няколко парчета специално за вас, но този, дето ги е откупил, не ги дава.
В този миг Бързея повика със знак собственика, сложи ръка на рамото му и го накара да се понаведе.
— Виж какво, Славович — дрезгаво зашепна Бързея, — нали снощи ти дадох двайсетина яйца. Къде са те?
— В склада. Само шест съм размразил и ги държа готови, трябва само да кажете дума.
— Не ги искам за себе си — още по-тихо пошушна Бързея. — Опържи две от тях на очи и ги поднеси на госпожица Арал.
— Ще го направя лично — увери го Славович.
— И да не забравиш: с моите почитания — довърши Бързея и освободи стиснатото рамо на съдържателя.
Хубавата Люсил Арал посърнало гледаше резенчето пържен бекон и консервираното пюре от картофи на чинията си, когато Славович сложи пред нея две яйца на очи.
— С почитанията на господин Бързея — чуха те думите му от съседната маса.
Пушилката призна вътрешно, че всичко беше чудесно изиграно — мигновено проблесналата радост на лицето й, поривистото обръщане на главата, спонтанно заигралата усмивка, възпряна е върховно усилие на самообладанието, което я накара решително пак да извърне лицето си така, че да може да каже нещо на собственика на ресторанта.
Пушилката усети обутия с мокасин крак на Бързея да го рита под масата.
— Дали ще ги изяде? Там е всичкото! Дали ще ги изяде? — зашепна той, сякаш беше на умиране.
Двамата наблюдаваха под око и видяха, че Люсил Арал се поколеба, малко остана да бутне чинията настрана, но после се поддаде на съблазънта.