— Ще взема яйцата — каза Бързея на Пушилката. — Договорът остава в сила. Видя ли я? Видя ли я!
Тя почти се усмихна. Аз я познавам. Всичко е наред. Още две яйца утре и тя ще ми прости и ние ще се сдобрим. Ако я нямаше тука, щях да ти стисна ръката, Пушилка, толкова съм ти благодарен. Ти не си разбойник, ти си благодетел.
VI
Пушилката се върна ликуващ горе в хижата, но завари Малчо да реди пасианс, изпаднал в мрачно отчаяние. Пушилката отдавна вече знаеше: щом Малчо е извадил картите за пасианс, това е сигурно предупреждение, че целият свят е загинал.
— Махни се, не ми говори! — бе първият отпор, получен от Пушилката.
Но скоро ледът се стопи и от устата на Малчо бликна словесен поток.
— Цялата работа с Бързея пропада… изстена той. — От спекулацията ни нищо няма да излезе! Утре във всички кръчми ще продават греян херес с яйце по долар чашата. В Доусън няма да остане ни едно изгладняло сираче, което да не си натъпче корема с яйца. Знаеш ли с какво се сблъсках?… С един дъртак, който има три хиляди яйца… Разбираш ли ме? Три хиляди, всичките току-що докарани от Четиридесета миля!
— Празни приказки! — усъмни се Пушилката.
— Не празни приказки, ами пълни сандъци! Аз ги видях. Казва се Готеро, един як мъжага, синеок канадски французин. Първо ме питаше за тебе, после ме дръпна настрана и ми заби ножа в сърцето. Чул, че ние закупуваме яйцата и се постарал. Знаел за тия три хиляди на Четиридесета миля, отишъл там и ги купил човекът. Казвам му: „Покажи ми ги.“ И той ги показа. Впряговете му и двамата водачи индианци си почиваха долу край брега; току-що бяха пристигнали от Четиридесета миля. А шейните — натоварени със сандъци от сапун, от тия малките дървени сандъчета от сапун. Извадихме едно от тях, позакрихме се зад ледовете по средата на реката и го отворихме. Яйца! Пълно догоре, наредени в дървени стърготини. Пушилка, загубихме ние с тебе! Нашето е било хазарт. Знаеш ли какво ми каза тоз мъжага? Каза ми, че щял да ни ги даде всичките по десет долара яйцето. Знаеш ли какво правеше, когато излязох от хижата му? Пишеше надпис: „Продавам яйца“. Каза, че най-напред ги предлага на нас, по десет долара парчето, и щял да чака до два часа. След това, ако не се спогодим, щял да наводни пазара с яйца. Каза, че не бил търговец, ама знаел как се печели, кога има сгоден случай — сгодният случай, както го схванах, сме ти и аз.
— Няма нищо — весело каза Пушилката. — Не губи кураж и ме остави да си помисля. Трябва само да действуваме бързо и съгласувано. Ще извикам Бързея да дойде тука в два часа да си получи стоката. Ти купи яйцата на тоя Готеро. Опитай се да се попазариш, но дори и да му платиш по десет долара на парче, Бързея ще ни отърве от тях на същата цена. Ако ли пък ги вземеш по-евтино, е, тогава ще имаме и печалба. Върви сега. Докарай ги тука не по-късно от два часа. Помоли полковник Боуи да ти даде кучетата си, вземи и нашия впряг. Докарай ги тук точно в два.
— Хей. Пушилка! — извика Малчо, когато другарят му заслиза от хълма. — Не е зле да вземеш чадър. Никак няма да ми е чудно, ако, додето се върнеш, от небето започнат да валят яйца.
Пушилката намери Бързия в кръчмата „М&М“ и тука се разрази половинчасова буря.
— Да те предупредя, че сме намерили още малко яйца — небрежно подхвърли Пушилката, след като Бързея беше се съгласил да донесе в два часа златния пясък в хижата им, да се разплати и да получи яйцата.
— Върви ви да намирате яйца, не е като и а мен — забеляза Бързея — Колко яйца сте купили сега? И колко злато трябва да домъкна горе у вас?
Пушилката погледна в бележника си.
— Както стои работата сега, според сметките на Малчо, ние имаме три хиляди деветстотин шейсет и две яйца. Умножено по десет…
— Четирийсет хиляди, долара! — изрева Бързея. — Бяхме споменали, че имате само към деветстотин яйца. Това е грабеж! Няма да допусна такова нещо!
Пушилката извади от джоба си договора и посочи условието „ще платя при доставката“.
— Тука нито не се споменава за броя на доставените яйца Ти се съгласи да платиш по десет долара за всяко доставено от нас яйце Е, ние намерихме яйцата, а подписаният договор си е подписан договор. Но да си кажа правата, Бързей, ние узнахме за тези други яйца чак после. Тогава ни се наложи да ги купим, за да не си развалим спекулата.
Пет дълги минути Бързея не можа да си поеме дъх и мълком се бори със себе си, но, ще не ще, трябваше да се предаде.
— Лошо загазих — разстроено каза той. — Където и да погледнеш, никнат яйца. Колкото по-скоро се измъкна, толкова по-добре. Току-виж, че се е свлякла цяла лавина от яйца. В два часа ще бъда у вас. Но четирийсет хиляди долара!