— Изхвърли го! — задушавайки се, извика Пушилката.
— Каква полза? — попита Бързея. — Нали ще трябва да проверяваме и останалите.
— Но не и в хижата! — Пушилката се закашля и едва се сдържа да не повърне. — Разсичай ги, пък можем да ги проверяваме на гледане. Изхвърли го. Малчо… изхвърли го! Уф! И остави вратата отворена!
Те отваряха сандък след сандък, разсичаха наслуки яйце след яйце и всяко от тях показвате същото — че е безнадеждно и безвъзвратно развалено.
— Няма да искам да ги изядеш, Малчо — започна да се подиграва Бързея, — и ако нямате нищо против, ще трябва да бягам оттука колкото мога по-скоро. В моя договор се предвиждаха само пресни яйца. Ако ми услужите с шейна и кучета, ще откарам хубавите, преди да са се вмирисали покрай тия.
Пушилката му помота да натовари шейната. Малчо седна на масата и взе да реди пасианс.
— Слушайте, колко време сте я държали тая стека? — жегна ги Бързея на раздяла.
Пушилката не му отговори, хвърли поглед към задълбочилия се в картите Малчо и се залови да изхвърля сандъците вън на снега.
— Малчо, колко, казваш, си платил за тези три хиляди? — меко запита Пушилката.
— По осем долара. Махни се. Не ми говори. И аз зная да смятам колкото теб. Ако някой дойде да те пита, можеш да кажеш, че губим седемнайсет хиляди от тая спекулация. Аз им направих сметката още докато чакахме да се размирише първото яйце.
Пушилката се замисли за няколко минути и пак наруши тишината:
— Слушай, Малчо. Четирийсет хиляди долара в злато тежат двеста фунта. Бързея взе назаем нашата шейна и кучетата, за да откара яйцата. Той дойде тука при нас без шейна. Тези две торби със златен пясък в джобовете на кожуха му са тежали само към двайсет фунта всяка. Условието ни беше да плати в брой при доставката. Той донесе само толкова злато, колкото да плати за пресните яйца. Значи, изобщо не е имал намерение да плаща за другите три хиляди лица. Ток е знаел, че са развалени. Но откъде може да е знаел? Как я разбираш ти тая работа, а?
Малчо събра картите, понечи да ги разбърка за нов пасианс, но се спря.
— Ами! По-просто от това има ли? Всяко дете може да ти отговори. Ние губим седемнайсет хиляди. Бързея печели седемнайсет хиляди. Тия яйца, от Гогеро са си били на Бързея. Да искаш още нещо да знаещ?
— Да. Как здравият разум не ти е подсказал да провериш дали тия яйца не са развалени, преди да ги платиш?
— Отговорът е толкова лесен, колкото и на първия въпрос. Бързея е нагласил тая мошеническа игра точно до секундата. Аз нямам време да ги проверявам тия яйца. Трябваше да бързам да ги докарам тук навреме. А сега. Пушилка, нека да ти задам елин учтив въпрос. Как каза, че и беше името на тая личност, дето ти пъхна в главата идеята за яйцата?
Пасиансът на Малчо не беше излязъл шестнадесет пъти едно подир друго, а Пушилката вече смяташе да се залови с приготвянето на вечерята, когато полковник Боуи почука на вратата, връчи му някакво писмо и продължи нататък към своята хижа.
— Видя ли му лицето? — беснееше Малчо. — Малко оставаше да се пръсне, за да не се разкикоти. Вече са ни вдигнали на ура, Пушилка. Няма да можем вече да си покажем коса в Доусън.
Писмото беше от Бързея. Пушилката го прочете на глас:
Моля да приемете моите почитания и поканата ми за вечеря в заведението на Славович. Поканил съм госпожица Арал, а също и Готеро. Преди пет години ние с него бихме съдружници в Съркъл. Той е добър човек и ще ми бъде кум. Да Ви кажа за яйцата. Те са пристигнали по тия места преди четири години. Били са вмирисани още когато са пристигнали. Били са вмирисани, още когато са тръгнали от Калифорния. Били са вмирисани по начало. Веднъж са зимували в Карлък, после са зимували в Нътлик, а миналата зима са били на Четирийсета миля, където са били продадени, за да се плаща магазинажът. Тази зима, предполагам, ще останат в Доусън. Не ги оставяйте в топла стая. Люсил казва да Ви кажа, че според нея вие и тя, и аз положително сме създали сензация в Доусън. А аз казвам, че пиенето е от вас, нали е така?
Е, какво ще кажеш? — попита Пушилката. — Разбира се, ще приемем поканата, нали?
— Мога да кажа само едно нещо — отговори Малчо. — Бързея никой път няма да остане гладен, ако ще и да се разори. Той е чудо актьор, актьор и половина. И мога да кажа едно нещо: моите сметки са съвсем грешни. Дума да няма, че Бързея спечели седемнайсет хиляди, ама не е само това; той спечели и още нещо. Ти и аз му подарихме всичките хубави яйца в Клондайк, деветстотин шейсет и четири парчета, две от тях без пари. А той по най-долен, най-мръсен начин отмъкна в нашата съдина и четирите яйца, дето ги счупи за проверка. А накрая мога да ти кажа и едно последно нещо. Ние с тебе сме се родили да търсим находища и да добиваме злато. Ама кога се стигне до финанси, ние сме най-големите простаци от всички, дето са се опитвали да забогатеят лесно с някаква спекулация. Отсега нататък мястото ни е по високите скали и в гъстите гори. Споменеш ли ми някой път за яйца, веднага разваляме съдружието. Разбра ли ме?