— Те не стават — отговори Пушилката.
— Защо не стават?
— Чудно ти е, че въпреки всичките тези мили свободна земя искам да купя тъкмо този участък, нали?
— Да, чудно ми е — потвърди Малчо.
— Точно там е цялата работа — тържествуващо продължи Пушилката. — Щом на теб е чудно, ще бъде чудно и на другите. А стане ли им чудно, тичешком ще пристигнат тука. Твоето учудване доказва, че психологическите ми съображенията верни. Слушай, Малчо, аз ще поднеса на Доусън такъв подарък, че ще им преседне смехът за яйцата. Хайде ела вътре.
— Здравейте — посрещна ги Сандерсън, когато отново влязоха в хижата. — Мислех, че сте се пръждосали.
— Е, каква е най-ниската ви цена? — попита Пушилката.
— Двайсет хиляди.
— Ще ви дам десет.
— Добре, ще ви го продам. Толкова ви поисках и в самото начало. Кога ще получа златото?
— Утре, в Северозападна банка. Но искам още две неща срещу тия десет хиляди. На първо място, щом получите парите, да потеглите надолу по реката и да останете до края на зимата на Четиридесета миля.
— Това е лесно. Какво друго?
— Аз ще ви платя не десет, а двайсет и пет хиляди, но вие петнайсет хиляди ще ми върнете.
— Съгласен. — Сандерсън се обърна към Малчо. — Хората разправяха, че съм глупак, когато дойдох тука и запазих землище за град — каза той с подигравка. — Е, сега съм глупак с десет хиляди долара в джоба, нали?
— Клондайк е толкова пълен с глупаци, че все някои трябва да имат късмет, нали? — бе всичко, което можа да му отговори Малчо.
II
На другата сутрин стана официалното прехвърляне на землището на Дуайт Сандерсън, „което занапред ще се нарича землище на град Тра-ла-ла“, както го вписа Пушилката в нотариалния акт. Същевременно касиерът на Северозападна банка претегли двадесет и пет хиляди долара от златото на Пушилката и пет-шест души случайни зрители си взеха бележка за тегленето на златото, количеството му и получателя.
В златотърсачески стан всички са подозрителни. Когато някой направи нещо по-особено, не е изключено това да се вземе за указание, че той е намерил скришом златно находище, макар всъщност само да е ходил на лов за елени или излязъл след мръкваме да се поразходи и да погледа Северното сияние. А когато се разчу, че такава видна личност като Белю Пушилката платил двадесет и пет хиляди долара на стария Дуайт Сандерсън, Доусън пожела да узнае за какво му ги е платил. Какво ли е притежавал Дуайт Сандерсън, почти гладуваш на изоставеното си градско землище, което да струва двадесет и пет хиляди долара? Понеже не можеше да получи отговор, напълно оправдателно бе Доусън зорко да наблюдава Пушилката.
Надвечер стана общоизвестно, че няколко десетки златотьрсачи са стегнали леки пътни торби и са ги скрили на удобно място в разни кръчми по Главнята улица. Накъдето и да мръднеше, Пушилката бе следен от много очи. А като доказателство, че на всичко това гледаха сериозно, нито един от многото му познати не си позволяваше нахалството да го запита за сделката му с Дуайт Сандерсън. От друга страна, никой не заговаряше на Пушилката за яйца. Малчо се намираше под същото наблюдение и бе обкръжен със същото дружелюбно внимание.
— Това ме кара да се чувствам, като да съм убил някого или преболедувал от едра шарка: все ме следят и ги е страх да ме заговорят — призна си Малчо, когато случайно се срещна с Пушилката пред „Еленовия рог“. — Я го виж Бил Солтмън ей там отсреща: умира да ни погледне, ама уж все гледа надолу по улицата. Обзалагам се на една ракия, Пушилка, че ако завием бързо зад ъгъла, уж сме се запътили нанякъде, а после изведнъж се върнем от другия ъгъл, ще го срещнем да тича подире ни, като че ли са го подгонили сто дявала.
Те опитаха тази шега и когато изскочиха обратно иззад втория ъгъл, сблъскаха се с Бил, който го догонваше с широка походна крачка.
— Здравей, Солтмън — поздрави го Пушилката. — Накъде?
— Здравей. Ей така, на разходка — отговори Солтмън, — малко да се поразтъпча. Чудесно време, нали?
— Ами! — подхвърли подигравателно Малчо. — Ако наричаш това разтъпкване, какво ли ще е, ако речеш да забързаш?
Когато хранеше кучетата тази вечер, Малчо изпитваше острото чувство, че десетина чифта очи са се впи ли в него от заобикалящия го мрак. А когато върза кучетата за един кол, вместо да ги остави свободно да си търсят плячка през нощта, Малчо знаеше, че с това причинява ново сътресение на изнервения Доусън.
Както се бяха уговорили, Пушилката остана да вечеря в града, а след това започна да се забавлява. Където и да се появеше, той ставаше център на вниманието и нарочно обикаляше от едно място на друго. Кръчмите се пълнеха с посетители, щом той влизаше, и се изпразваха с излизането му. Купеше ли си жетони на задрямала рулетка, не се минаваха и пет минути, и около него се струпваха десетина играчи. Той си поотмъсти на Люсил Арал, като стана и напусна театъра тъкмо когато тя излезе на сцената да пее най-популярната си песен. За три минути две трети от слушателите й бяха се изнизали подир него.