— И, кажи ми най-после, за бога, за както е всичко това! — не се стърпя Малчо, когато след един час те огледаха плодовете на труда си: макара с безкрайно въже, минаващо по двойни дървени валци, сложена в единия ъгъл на хижата.
Пушилката я завъртя без всякакво усилие я въжето запълзя и заскърца.
— Сега, Малчо, излез вън и ми кажи като какво звучи тая работа.
Застанал пред затворената врата, Малчо чу всичките звукови ефекти на макара, която вдига товар, и се изненада, че несъзнателно беше почнал да пресмята дълбочината на шахтата, от която вдигат този товар. След това настъпи тишина и той мислено видя кофата да се люшка под самата макара. После чу бързото отпускане на въжето и тъпо издрънкване, сякаш кофата е била изведнъж оставена на края на шахтата. Със сияещо лице Малчо отвори вратата.
— Разбрах! Малко остана и аз да се хвана на въдицата! — възкликна той. — Какво следва?
Следваше домъкването в хижата на толкова камъни, колкото биха се побрали на десетина шейни. До края на този извънредно зает ден следваха много други задачи.
— Вземи кучетата и иди в Доусън тази вечер — нареди Пушилката, когато двамата се навечеряха. — Остави ги при Брек. Той ще се погрижи за тях. Тебе ще те следят, затова помоли Брек да отиде в Алясканското търговско дружество и купи всичкия им динамит, те имат на склад само няколкостотин фунта. Накарай Брек да поръча на ковача десетина свредела за твърда скала. Брек разбира от кварц и ще може горе-долу да обясни на ковача какво му трябва, и дай на Брек тези данни, та утре да зарегистрира участъците при комисаря по златото. А след всичко това, в десет часа, излез на Главната улица и слушай. Имай предвид, че не искам да се чуват много силно. Доусън трябва само да ги чуе и нищо повече. Ще възпламеня три, а ти виж коя ще е най-добра.
В десет часа тази вечер, когато се разхождаше по Главната улица с чувството, че го гледат много любопитни очи и напрягаше слуха си, Малчо чу едва доловим далечен взрив. Подир тридесет секунди последва втори, достатъчно силен, за да привлече вниманието и на другите минувачи. После се чу трети, толкова силен, че от него задрънчаха прозорците и жителите наизскачаха от къщите си.
— Чудесно ги раздруса! — с възторг съобщи Малчо след един час, когато пристигна в хижата на Тра-ла-ла. Той сграбчи ръката на Пушилката. — Трябваше да ги видиш. Случвало ли ти се е да ритнеш мравуняк? Ето това беше Доусън. Главната улица гъмжеше и бръмчеше, когато минах по нея с моя товар. Утре Тра-ла-ла ще почернее от хора. Ако неколцина не се промъкват и в тая минута, тогава аз нищо не разбирам от златотърсачи и толкоз!
Пушилката се усмихна, доближи се до фалшивата макара, завъртя я един-два пъти и тя заскърца. Малчо издърпа по малко мъх измежду гредите, за да може да се надзърта през четирите стени на хижата, и духна свещта.
— Хайде — пошепна той след половин час.
Пушилката бавно завъртя макарата, спря след няколко минути, подхвана напълнената с пръст поцинкована кофа и с трополене, дрънкане и стържене я удари о купчината камъни, които бяха внесли вътре. След това запали цигара, като закри с шепи пламъка на кибритената клечка.
— Има трима души — пошепна Малчо. — Трябваше да ги видиш. А пък когато затрака, като че опразваш кофата, те направо се разтрепераха. Единият сега се мъчи да надникне през прозореца.
Пушилката си светна с цигарата и погледна колко е часът.
— Трябва да правим това на равни промеждутъци — пошушна Пушилката. — Ще вдигаме по една кофа на всеки петнайсет минути. А междувременно чрез сгънато на три зебло той заудря един камък с длето.
Чудесно, чудесно! — хълцаше от възторг Малчо. Той се дръпна безшумно от пролуката. — Събрали са се накуп. Кажи-речи, ги виждам как си приказват.
От този миг до четири часа сутринта, на всеки петнадесет минути те се преструваха, че вдигат кофа с макарата, която скърцаше и се въртеше във въздуха, без да вдига нещо. Най-после гостите си отидоха и Пушилката и Малчо легнаха да спят.
Когато се съмна, Малчо разгледа следите от мокасините.
— Единият от тях е бил Големият Бил Солтмън — заключи той. — Виж тая голяма следа!
Пушилката погледна към реката.
— Приготви се за гости. Двама вече минават по леда.
— Ами! Чакай Брек да зарегистрира всичките тия участъци в девет часа. Тогава две хиляди ще минат през реката.
И всеки майчин син ще реве: „Главната жила — засмя се Пушилката. — Източникът на клондайкските находища най-сетне намерен.“
Малчо, който се беше покатерил на стръмната издадена канара, огледа с око на познавач набелязаната от тях редица участъци.