— Предупреждавам те, че нарушаваш границите на чуждо владение — за последен път рече Пушилката.
— Нищо подобно, само се разхождам — весело подхвърли Солтмън, обърна му гръб и закрачи напред.
— Хей! Стой, не мърдай, Бил, или ще те надупча като нищо! — изрева Малчо, измъкна два колта и се прицели. — Направиш ли още една крачка, и ще имаш единайсет дупки в проклетия си просташки леш. Разбра ли?
Солтмън се слиса и спря.
— Разбра ме като нищо — пошепна Малчо на Пушилката. — Ама ако продължи, ще се видя натясно. Не мога да стрелям. Какво да правя?
— Виж какво, Малчо, бъди разумен — замоли му се Солтмън.
— Ела тука, при мен, да поговорим разумно — отвърна му Малчо.
И те още говореха разумно, когато първите златотърсачи от върволицата се зададоха откъм криволичещата пътека и се приближиха до тях.
— Не можеш да наречеш някого нарушител, когато е на землище за град и избира кой парцел да си купи — спореше Бързея, а Малчо му възразяваше:
— Ама в землищата има частна собственост, а онази ивица там е частна собственост, това е то! Казвам ти пак, не е за продан.
V
— Сега трябва да я свършим тая работа веднага — тихо подхвърли Пушилката на Малчо. — Ако рекат да се развилнеят.
— Много се надценяваш, ако смяташ, че можеш да ги задържиш — също така тихо му отговори Малчо. — Трябва да са към две хиляди и все нови пристигат. Като нищо ще прекрачат чертата.
Чертата минаваше но отсамния бряг на долчето, както я бе теглил Милчо, когато бе спрял нахлуването на първите пристигнали златотърсачи. В тълпата имаше и пет-шест души от северозападната полиция и един лейтенант. Пушилката се посъветва полугласно с лейтенанта.
— Все още прииждат от Доусън — каза той. — Още малко и тука ще има пет хиляди души. Опасно ще е, ако започнат да заграбват участъци. Като сметнете, че има само пет участъка, това значи хиляда души на участък. Това не трябва да се допусне, а ако стане, ще има повече убити, отколкото в цялата история на Аляска. Освен това тези пет участъка са били регистрирани тази сутрин и никой няма право да ги заграбва. Накъсо, не бива да се допусне никакво заграбване.
— Добре — каза лейтенантът. — Ще събера хората си и ще ги наредя и а верига. Не можем да допуснем безредици тука и няма да ги допуснем. Но няма да е зле да им поприказвате.
— Трябва да е станала някаква грешка, момчета — високо заговори Пушилката. — Ние не сме готови да продаваме парцели. Улиците още не са регулирани. Идущата седмица ще уредим първата голяма разпродажба.
Прекъсна го взрив от нетърпеливи и възмутени възгласи.
— Не искаме парцели! — закрещя млад златотърсач. — Не искаме това, дето е на земята! Дошли сме за това, което е под земята!
— Ние не знаем какво има под земята — отговори Пушилката. — Но знаем, че имаме чудесно землище за град.
— Дума да няма — добави Малчо. — Чудесна гледка и спокойствие. Хора, които обичат усамотение, се стичат тука с хиляди. Най-посетеното самотно кътче на Юкон.
Пак се надигнаха нетърпеливи викове, а Солтмън, който досега приказваше с дошлите по-късно, излезе напред.
— Ние сме тука, за да си запазим участъци — започна той. — Ние знаем какво сте направили: зарегистрирали сте пет кварцови участъка един до друг, ей ги там, дето минават през землището край урвата и пролома. Само че сте си послужили с измама. Два от тия участъци са регистрирани с фалшиви имена. Кой е Сет Бийрс? Никой никога не е чувал за него. Тази сутрин сте зарегистрирали участък на негово име. А един участък сте зарегистрирали на името на Хари Максуел. Хари Максуел не е тука. Той е в Сиатъл. Отиде там миналата есен. Тия два участъка са свободни за ново регистриране.
— Ами ако съм упълномощен от него? — попита Пушилката.
— Не си — отговори Солтмън. — Ако си, покажи пълномощното. Това е то, точно тях ще ги запазим наново. Хайде, момчета!
Солтмън прекрачи забранената черта и се обърна да насърчи другите да го последват, но в този миг прокънтя гласът на полицейския лейтенант и спря устремилото се напред множество:
— Стойте, не мърдайте! Нали знаете, че нямате право!
— Нямаме право, а? — обади се Бил Солтмън. — Законът гласи, че лъжливо зарегистриран участък подлежи на нова регистрация, така ли е?
— Това е вярно, Бил! Дръж се! — одобрително закрещя тълпата от безопасната незабранена страна на чертата.
— Такъв ли е законът, а? — предизвикателно попита Солтмън.
— Законът може да е такъв — бе спокойният отговор. — Но аз няма да позволя сган от пет хиляди души да се опита да завладее два участъка. Това би било безредица, а ние сме тука, за да предотвратяваме безредици. Сега тука, на това място, северозападната полиция представлява законът. Следващият, който пресече чертата, ще бъде застрелян. Солтмън, дръпнете се назад.