Солтмън се подчини без желание. Но в множеството, скупчено или пръснато по стръмните склонове и надолнища, нарастваше явно недоволство.
— Боже! — пошепна лейтенантът на Пушилката. — Вижте ги там, накацали като мухи горе по ръба на пропастта. Размърда ли се малко тази тълпа и стотици ще полетят надолу.
Пушилката усети да го побиват тръпки и заговори:
— Искам да бъда справедлив, момчета. Щом настоявате да си купите парцели, ще ви ги продам по сто долара единия, а вие можете да ги разиграете на лотария, когато землището бъде парцелирано. — Тълпата се раздвижи от възмущение и Пушилката вдигна ръка, за да я спре.
— Никой да не мърда. Ако мръднете, ще блъснете стотици хора в пропастта. Положението е опасно.
— Все едно, не можеш да го заграбиш всичкото! — надигна се едни глас. — Ние не искаме парцели. Искаме ново запазване на участъци.
— Но само два участъка са спорни — възрази Пушилката. — Те ще се паднат на двама души, а другите какво ще правят?
Той си избърса челото с ръкава на ризата, а друг глас извика:
— Вземи ни всички за съдружници, на равни начала!
Но никой от тия, които зареваха в знак на одобрение, не разбра, че предложението бе направено от Брек, с когото бе уговорено да го направи, щом види Пушилката да си бърше челото.
— Стъпили сте като свини в копанята и искате всичко сами да излапате. Раздели землището между всички — продължи Брек. — Включи и правата върху подземните богатства.
— Но тука няма никакви подземни богатства, казвам ви! — възрази Пушилката.
— Ти ги включи и тях, заедно е всичко друго. Ние ще си опитаме късмета.
— Момчета, вие ме изнудвате — заяви Пушилката. — Защо не си останахте на отвъдния бряг на реката!
Но колебливата му нерешителност бе толкова явна, че тълпата избухна в могъщ рев, с който го подканваше да се съгласи. Обаче Солтмън и другите в първата редица нещо възразяваха.
— Ето на, Бил Солтмън и Бързея не искат да участвувате всички — съобщи Пушилката на тълпата. — Видяхте ли кой иска да заграбва, а?
Тази забележка веднага намали благосклонността на тълпата към Солтмън и Бързея.
— Е, как да я направим тая работа? — попита Пушилката. — Малчо и аз би трябвало да имаме най-голям дял. Това землище е наше откритие.
— Правилно! — завикаха мнозина. — Честно и почтено! Така ще е справедливо!
— Три пети ще задържим ние — предложи Пушилката, — а вие, момчета, ще вземете другите две пети, И ще трябва да си платите дяловете.
— Десет цента за долар! — викна някой. — И то необлагаеми!
— И председателят на дружеството лично да ви поднася дивидентите на сребърна табличка — подхвърли Пушилката. — Не, драги! Трябва да разсъждавате трезво, момчета! Десет цента за долар няма да е зле за начало. Вие ще откупите две пети от акциите, по десет долара едната, при номинална стойност сто долара. Повече от това не мога да направя. Пък ако не ви харесва, заграбвайте участъците. Няма да се оставя да ме излъжете с повече от две пети.
— И без надуване броя на акциите! — извика един глас и именно този глас изрази кристализиралото общо мнение и изяви съгласието на тълпата.
— Вие тука сте към пет хиляди души, което ще рече пет хиляди дяла — запресмята на глас Пушилката. — А пет хиляди са две пети от дванадесет хиляди и петстотин. Следователно Акционерното дружество „Землище на градчето Тра-ла-ла“ ще има основен капитал един милион двеста и петдесет хиляди долара, разделен на дванадесет хиляди и петстотин дяла при сто долара номинална стойност, а вие, момчета, ще купите пет хиляди такива дяла по десет долара единия. И пет пари не давам дали приемате, или не. И ви призовавам всички за свидетели, че ме принуждаваме да го направя против волята си.
Понеже тълпата бе уверена, че е хванала Пушилката на местопрестъплението в опит за измама с двата неправилно регистрирани участъка, веднага се образува комисия и в общи черти се учреди Акционерното дружество „Землище на градчето Тра-ла-ла“. Комисията отхвърли предложението акциите да бъдат раздадени на другия ден в Доусън поради възражението, че така ще се вредят и жителите на Доусьн, неучаствали в този поход, и край един огън на леда в дъното на урвата комисията издаде разписка на всеки участник в похода срещу десет долара в златен пясък, надлежно претеглен на едни от двадесетината везни, донесени от града.
На мръкване работата бе приключена и в Тра-ла-ла не остана никой освен Пушилката и Малчо, които вечеряха в хижата и се кискаха на списъка на акционерите, наброяващ четири хиляди осемстотин седемдесет и четири души, и на торбите със златен пясък, съдържащи четиридесет и осем хиляди седемстотин и четиридесет долара.