— Ама още не си изкарал всичко докрай — подхвърли Малчо.
— Той ще дойде — с убеждение възрази Пушилката. — Той е роден комарджия. Пошепне ли му Брек каквото трябва, дори и сърдечен удар няма да го спре.
Не се мина и час, когато на вратата се почука и вътре влезе Бързея, последван от Бил Солтмън. Очите им жадно зашариха из хижата и се спряха върху макарата, грижливо покрита с одеяла.
— Но да речем, че искам да купя още хиляда и двеста дяла — спореше подир половин час Бързея. — Заедно с петте хиляди, които продадохте днес, ще станат само шест хиляди и двеста дяла. Ти и Малчо ще имате шест хиляди и триста. Пак повече от половината ще са във ваши ръце.
— Че какво ще правиш с толкова парцели в землището? — попита Малчо.
— Ти знаеш отговора по-добре от мен — отвърна Бързея. — А пък между нас казано — погледът му се насочи към покритата с одеяла макара — това е много хубаво място за градче.
— Но и Бил иска малко — недоволно забеляза Пушилката. — А ние, направо казано, не искаме да се разделим с повече от петстотин дяла.
— Колко пари можеш да вложиш? — обърна се Бързея към Солтмън.
— Пет хиляди. Повече не можах да събера.
— Бързей — продължи Пушилката със същия недоволен, кисел тон, — ако не се познавахме толкова добре, нямаше да ти продам нито един от тия глупави дялове. Малчо и аз няма да се разделим с повече от петстотин и те ще ви костват по петдесет долара парчето. Това е последната ни дума и ако не ви харесва, лека ви нощ. Бил може да вземе сто парчета, а ти останалите четиристотин.
На другия ден Доусьн избухна в смях. Това започна рано сутринта, щом се раздени, когато Пушилката отиде при дъската за обяви пред Алясканското търговско дружество и сложи на нея някаква бележка. Хората се насъбраха и четяха и се кискаха през рамото му, преди да беше забил последното кабърче. Скоро пред дъската се тълпяха стотици златотърсачи, които не можеха да се приближат достатъчно, за да четат. Тогава с всеобщо одобрение избраха едного да чете на глас и след това, през целия ден, много хора бяха молени да четат на глас обявата, забодена от Белю Пушилката. А имаше и доста такива, които стояха на снега и я изслушваха по няколко пъти, за да запомнят наизуст сочните й подробности, точка по точка, които гласяха следното:
Акционерното дружество „Землище на градчето Тра-ла-ла“ води сметките си на стената. Това е първият му и последен баланс.
| От 4874 дяла по 10,00 долара | $48 740,00 |
| На Дуайт Сандерсън за землището на Тра-ла-ла | $10 000,00 |
| Случайни разходи: динамит, свредели, макара, офиса на комисаря по златото и др. | $1000,00 |
| Дарение на градската болница в Доусън | $37 740,00 |
| Всичко | $48 740,00 |
| Получено от Бил Солтмън за 100 акции, купени частно по $50,00 | $5000,00 |
| Получено от Чарли Бързея за 400 акции, купени частно по $50,00 | $20 000,00 |
| На Бил Солтмън в знак на благодарност за услугите му като доброволен агитатор на сделката | 5000,00 |
| Дарение на градската болница в Доусън | 3000,00 |
| На Белю Пушилката и Джак Малчо, пълната разлика от сделката с яйцата и като морално възмездие | 17 000,00 |
| Всичко | 25 000,00 |
Остават по сметка 7126 акции. Тези акции, собственост на Белю Пушилката и Джак Малчо, които нямат никаква стойност, могат да бъдат получени безплатно при поискване от кой да е от всички жители на Доусън, желаещи да сменят сегашното си местожителство със спокойствието и усамотението в град Тра-ла-ла.
(Забележка: Спокойствието и усамотението в град Тра-ла-ла са гарантирани винаги и за вечни времена.)
ВЕЛИЧИЕТО НА ЖЕНАТА
I
— Тъй или иначе, виждам, че не си много-много забързал да се жениш — забеляза Малчо, за да подхване прекъснатия преди няколко минути разговор.
Седнал на крайчеца на спалния чувал, Пушилката разглеждаше лапите на ръмжащото куче, което бе търколил на снега, и не отговори. Малчо завъртя вдигащия пара мокасин, надянат на пръчка пред огъня, и напрегнато се вгледа в лицето на другаря си.
— Я погледни това Северно сияние — продължи Малчо. — Несериозна работа, а? Също като някоя врътлива и непостоянна жена. И най-добрите са непостоянни, ако не са глупави. И всичките са котки, най-малките и най-големите, най-добрите и най-лошите. Подгонят ли някой мъж, на когото са хвърлили око, заприличват на ненаситни лъвове и виещи хиени.