— Толкова ли е укрепена Гуаделупа?
— Съвсем не. Но този Черен Жерар много вероятно да е отгатнал намеренията ни и да е залегнал нейде в засада с отряд апачи, където човек най-малко очаква. Да не беше нашата сеньорита Емилия, отдавна да сме били принудени да изоставим Чиуауа.
— Сеньорита Емилия? Коя е тя?
— Ах, вие не познавате нашата най-добра и изобретателна шпионка?
— Не.
— Ее, значи не ви е известна най-голямата красавица на Мексико.
— Diable! Какво говорите! Най-голямата красавица на Мексико? Би ли могъл човек да я види, другар?
Полковник Ларамел беше известен като един от най-безогледните и жестоки офицери от френската армия. Беше станал убиецът на голям брой мексиканци, попаднали в ръцете му. Безумно дързък, стигащ до крайности, човешкият живот за него не значеше нищо. Сега го изпращаха през Чиуауа до Виля дел Фуерте, където да разчисти от републиканци, превеждайки в изпълнение кървавия декрет на Максимилиан. За тая цел той беше най-подходящият човек. Но от друга страна полковник Ларамел бе поклонник на красния пол. Ето защо се изненада да чуе тук за девойка, която била най-красивата дама в Мексико.
— Това зависи изцяло от вас — усмихна се комендантът. — Ако желаете да се запознаете с нея, нищо по-лесно. Аз и бездруго имах намерение да посрещна вас и останалите другари при мен. Ще наредя да поканят няколко дами и господа, сред които ще бъде и сеньорита Емилия.
— Благодаря ви. Не ми се иска да се върна в родината, без да имам възможността да разкажа, че съм видял дамата, която заслужава приза за красота сред всички мексиканки. Нарекохте я сеньорита Емилия. Откъде е родом?
— Както изглежда, от Франция.
— Я виж ти, та това би било странно.
— Действително. Около дамата се простира някаква тайна, коя! о тя не си дава труда да разбули. Вероятно е ръководена от желанието да разпалва по този начин още повече любопитството, проявявало към нея. Докато едни я смятат за родена мексиканка, други казват, че е италианка, испанка, французойка.
— А какво е вашето мнение, другар? — осведоми се Ларамел.
— Присъединявам се към последното схващане, понеже говори френски като истинска парижанка. Освен това моето мнение се подсилва и от изключителното усърдие, с което се посвещава на нашата кауза.
— Което би било за учудване, ако беше мексиканка. В сърцето си тези дами са настроени твърде републикански.
— При нея е тъкмо обратното. Въпреки че мой принцип винаги е бил да не се доверявам много-много на женския свят, тя ни е дала многобройни доказателства, че можем да разчитаме на нея.
Клетият човек не подозираше, че тези «доказателства» се изфабрикуват само, за да тласнат французите към гибел. За фаталната съдба на изпратените до форт Гуаделупа войски още нищо не бе научил. Полковник Ларамел вметна:
— Човек трябва да признае, макар че една жена-шпионин — при положение че притежава красота и необходимия гъвкав ум — постига съвсем различен резултат от шпионин от мъжкия пол. Но, да се върнем на въпроса за Черния Жерар, не сте ли взел мерки, приложил репресии?
— По моему направих всичко възможно, а и наредих да се арестуват четиридесет жители на града, за които със сигурност знаех, че имат републикански убеждения.
— И тези хора са ваши заложници?
— Да, разпорежданията ми предизвикаха тук доста вълнения.
— Това не бива да безпокои един честен войник. Какво ще предприемете спрямо тях?
— Човек би следвало да прекара всички тия предатели под ножа и така, веднъж завинаги би се освободил от тях.
— Защо не го сторите?
— По две причини. Екзекуцията на шейсет мирни граждани, ще предизвика бунт, срещу който в момента се чувствам твърде слаб. Вече казах, че понастоящем разполагам с малко сили.
— Предоставям ви на разположение моите.
— Това би било само моментна подкрепа. Та нали продължавате пътя си.
— О, моите пълномощия не ми забраняват да остана тук, додето се възстанови спокойствието, или се върнат вашите отделения от Гуаделупа.
— Това действително е една добре дошла помощ. Но втората ми причина е свързана с несигурността, която изпитвам. Не зная мога ли да разполагам с живота и смъртта на толкова цивилни лица. Изправен съм пред отговорност, каквато вероятно нямам право да поема.
— Що се отнася до това, мога да ви освободя от всички грижи. Вие имате не само правото, а и най-строгото задължение да разстрелвате на място всички републиканци. В Декрета от 3 октомври миналата година император Макс заповядва да се разглежда всеки републиканец, бил той генерал или просяк, просто като бандит и да се постъпва като с такъв, което означава да се екзекутира на място.