— Немец? А-а! Следователно привърженик на нашия добър император Максимилиян?
Дребният ловец метна остър поглед към мършавото лице на мексиканеца.
— Я оставете тези глупости? — отряза. — Много добре зная, че когато сте сред свои, прикачвате съвсем други епитети на тоя «добър император Максимилиян».
— О, Dios! He го вярвайте! Всички ние тук сме със здрави императорски разбирания!
— Което означава — добре разположени към французите?
— В голяма степен, та нали на французите сме задължени за нашия добър emperador.
— Много се радвам за вас, сеньор. Страшно много се радвам и се надявам, че всячески се стремите да се отблагодарявате на французите за това благодеяние.
— Разбира се! Благодарни сме им от сърце.
— И знаете ли как най-добре можете да го докажете? Приготвяйте колкото може повече пулке, ама от тоя сорт тук и го давайте на французите да го пият с бурета! Ясно?
— Ясно, ала не върви, защото французите не обичат пулке, те искат само вино и пак вино.
— И го получават?
— Да. Какво да прави човек? Не го ли получат, сами ще си го вземат.
— Което означава, вземат го със сила?
— Хм, не това исках да кажа! Човек трябва да внимава в думите си.
— Аха, така ли било? Император Максимилиян е толкова добър, че ви принуждава да бъдете внимателни в изразите си?
— За Бога, по-тихо, сеньор! — помоли съдържателят.
— А, трябва да се говори и тихо?
— Слушайте, драги мой, каквото ми повери човек, не ходя да го гърмя с топове по света.
— Това е, което желая. Такива хора са необходими. Значи не сте приятел на французите?
— Хм, стигаме до хлъзгав терен. Сред французите, разбира се, има много порядъчни хора, на които желая всичко добро. Що се касае за останалите, могат да вървят по дяволите. Не е ли тъй? Помислете за хилядите, които паднаха, спомнете си за смелите мъже, напъхани по затворите! Само преди няколко дни тукашният командващ отново тикна зад ключалки и резета четиридесет глави на семейства.
— И какво ще правят с тези хора?
— Не знам, но всички са много разтревожени. Смятат, че това тук дълго не може да продължава така. Съвсем определено се надяват на… на…
Ораторът спря предпазливо посред изречението.
— Е-е, и на какво или на кого се надяват? — запита Малкия.
— На Хуарес.
Съдържателят даде този отговор, затулил с длан уста, и то така тихо, че ловецът едва успя да го разбере.
— На Хуарес? — направи се на неосведомен Андре. — Защо на него?
— Все пак той е нашият заколен президент. Ние сме си го избрали и се чувствахме много добре под негово управление.
— Хуарес обаче избяга.
— Принуден беше, ако не искаше цялата страна да плувне в кръв.
— А-а, ето причината. А по-малко кръв ли ще коства, ако се върне?
— Естествено. Нашествениците не познават страната. Тя много по-бързо ще стане отново наша, отколкото им се удаде на тях окупацията. Когато нахълтаха, ние нямахме никакви войски, помощ отникъде. Сега е друго. Съединените щати ни подпомагат, зачуват се и гласове от други страни, които този Наполеон трябва да взема под внимание. Хуарес искаше да ни пощади, изчакваше времето. А появи ли се веднъж, то е сигурно, че това време е настъпило.
— И къде се намира?
— В Ел Пасо дел Норте, както се говори.
— А не се ли говори, и че бил напуснал страната?
— Говори се, но никой не го вярва. Той в никой случай няма да ни изостави. Ако е тръгнал от Ел Пасо дел Норте, значи се намира някъде, където присъствието му е необходимо за наше добро. Впрочем ние тук за известно време се освободихме от по-големия брой французи. Няколко стотици заминаха. Накъде, не се знае точно. Всичко се извърши тихомълком, ала хората все пак се досетиха.
— Колко има още тук?
— Един ескадрон.
— Caramba! Хуарес трябва да го научи! — извика зарадван малкият ловец.
— Тихо, тихо, сеньор! Да знаех къде се намира, сам щях да отърча да му кажа. А мъже като мен, тук има стотици.
— Е-е, може би ще го узнае и без вас.
Подчертано произнесени, думите направиха впечатление на съдържателя. Той сграбчи ръката на ловеца и се наведе към него:
— Слушайте, сеньор, какво мисля! Вие знаете точно къде се намира Хуа…! Пратен сте от него? Трябва да съберете сведения за Чиуауа?
— Не се обременявайте с трудни мисли! Бихте могъл да се излъжете.
— Не вярвам да се заблуждавам. Имате вид на мъж, комуто може да бъде поверена такава мисия.
— Ба! Хуарес сигурно си има хора за тая цел. Аз не се интересувам от подобни неща, по-скоро съм доволен, когато ме оставят на мира.
— Много жалко, че ми нямате доверие. И въпреки всичко ми се иска да ви попитам, за колко време ще останете в Чиуауа.