— Виното от Бордо и Мозел е евтино.
— Бордото го плащам тук по петнадесет пезети за бутилка, което прави седемдесет и пет франка. Мозелското изобщо не се намира. Вие май не знаете, че и император Максимилиян напразно мечтае за бутилка вино?
— Какво ми влиза в работата вашият Максимилиян! Аз съм французин и пия вино. Покажете ми стаята и ако не получа вино, ще си изпатите!
— Стаята ви е едни стълби по-горе. Камериерът е там. Вървете и поискайте да ви я покаже! Когато яденето стане готово, ще наредя да ви повикат. Ако пък наистина желаете вино от Бордо, заплатете седемдесет и пет франка.
— Ще видим.
С тези думи прежаднелият за вино представител на «Великата нация» закрачи към вратата и излезе. Съдържателят направи един жест след него и извести:
— Остана на сухо.
— Още не — отговори Андре. — Убеден съм, че ще има и епилог.
— Ще го дочакам спокойно, — усмихна се невъзмутимо Монтарио — но я ми кажете как всъщност се казвате?
— Андреас Щраубенбергер.
— Ан…дереас… Щр-ррр… pay… дяволът да отнесе тези немски имена! Никой не е в състояние да ги произнесе! Мисля, че спокойно можехте да се казвате Андре.
— Андре? Хмм, и така ме наричат сегиз-тогиз. Андре и Андреас е едно и също.
— Да не би пък да се окажете и Малкият Андре?
Сега бе ред да се удиви дребничкият ловец.
— Ascuas, откъде знаете как се казвам? — запита той смаяно.
— Значи наистина сте вие? Но в такъв случай преди малко сте ми казали една неистина, когато Ви рекох, че сте привърженик на Хуарес?
— Какво ви хрумна? Каква работа имам аз с Хуарес?
— С мен можете да говорите откровено. Аз съм пламенен поклонник на моето отечество и президента Хуарес. Та нали вече видяхте по какъв начин се отнасям към французите, независимо, че би могло да стане опасно за мен. Но нека представя един по-добър аргумент. Чувал ли сте някога за сеньорита Емилия?
— Сеньорита Емилия? Сигурно много дами посят това име. И какво тази сеньорита Емилия?
— Кажете първо дали я познавате?
— Слушал съм за нея.
— Но още не сте я виждал? Е добре, още сега ще имате възможността да я видите, сеньор Андре.
— Ах, къде?
— В нейното жилище. Налага се да отидете при нея.
— Да не би да живее отсреща в голямата къща? Когато пристигнах една дама стоеше на балкона. Но откъде ме познава?
— Не знам. Направете ми услугата да отидете веднага при нея!
— Как да процедирам?
— В коридора ще намерите майордома, който ще ви осведоми. Няма ли да оставите тук пушката и другите оръжия?
— И през ум не ми минава. Един уестман никога не се разделя с оръжията си.
С тези думи дребосъкът метна пушката на рамо и тръгна. Отвъд срещна майордома, който го упъти нагоре. Слугинята го посрещна и съпроводи до стаята, в която преди това бе седял съдържателят. При вида на Емилия спря изумен, а когато тя се изправи, възкликна:
— Дявол да го вземе, вие действително сте страшно красива, сеньорита!
— Тъй ли? Наистина? — усмихна се тя.
— Да. — отвърна ловецът. — Бога ми, такова красиво момиче още не съм виждал.
— За мен вашите думи имат по-голяма стойност, отколкото ако ги бе казал някой граф или генерал. Нали съдържателят отсреща ви прати при мен?
— Да.
— Тогава вие сте Малкият Андре?
— Същият. Но откъде ме познавате, сеньорита?
— Веднага ще разберете. Имайте само добрината преди туй да седнете!
— Щом вие нареждате, длъжен съм да се подчиня.
Андре се приготви да се настани на един стол до вратата.
— Не, не там. — каза тя. — Ще седнете до мен на дивана.
— Сеньорита, аз? На оная коприна с вехтите си кожени панталони? Не ми се сърдете, ама тия неща не си пасват!
— Ще видите, че ще бъдат във великолепна хармония.
— Е, да рискувам тогава!
Андреас приближи бавно и колебливо, изтупа с ръце онази част от старите си панталони, която щеше да влезе в досег с коприната и седна така, че докосваше само ръба на дивана.
— Не, не така, а както трябва! — извика тя и го натисна дълбоко навътре в меката мебел.
— Ауше — проклятие! — възкликна той, подскочил донякъде. — Та тук човек се чувства направо като във вода. Струва ми се, че на тоя диван могат да се провеждат уроци по плуване.
— Не се страхувайте, сеньор, няма да се удавите. А що се отнася до пиенето, бих могла да се погрижа. Ще позволите ли да ви предложа нещо?
— Хмм — подсмихна се ловецът, — да не би пулке?
— Допада ли ви тази напитка?
— Чашата ми стои пълна във вентата отсреща.
— Не ви ли хареса?
— О, хареса ми, но как! Някоя смес от сладник[36], алое, син камък, нишадър, спирт, бъзови зърна и сапунена вода май би имала същия вкус.