— Значи смятате, че вече мога да потегля?
— Да, дори сте длъжен.
— Случило ли се е нещо, сеньорита?
— Да, нещо много лошо.
— И засяга президента?
— За щастие не непосредствено, но затова пък затворниците.
Тя уведоми, че полковник Ларамел е донесъл заповед, според която през следваща нощ, малко преди разсъмване, те ще бъдат разстреляни на позование известния Декрет от 3 октомври.
Дребният мъж пребледня.
— Боже мой, кой може, кой ще отговаря за това! — извика.
— Тая работа не ни интересува. Пред нас по-скоро стои въпросът как да съумеем да го предотвратим. От утре предобед осъдените тайно, без някой от жителите на града или близките им да има и представа, ще се подготвят за смъртта. В два часа през нощта ще бъдат изведени тихомълком от града и разстреляни. Хуарес може ли дотогава да бъде тук?
— Да, възможно е.
— Или вероятно?
— Сеньорита, ще потегля веднага и ще му съобщя всичко.
— Не е ли пристигнал за срещата, препуснете да го пресрещнете! Аз ще чакам до утре в полунощ. Ако дотогава все още нямам вести от президента ще опитам да спася клетниците по друг начин.
— Какво смятате да предприемете?
— Ще издиря с най-голяма бързина техните роднини и всички верни привърженици на президента. Ще имам два часа на разположение. Време достатъчно да се събере необходимия брой мъже за сразяване на екзекуционния отряд.
— Колко души ще наброява той?
— Едва един ескадрон. Но ще присъстват всички намиращи се в Чиуауа офицери. Искат да бъдат свидетели на това мерзко представление.
— В случай че Хуарес не успее да дойде, няма ли да е по-добре, по-рано да извикате тази помощ?
— Длъжна съм да чакам колкото може по-дълго, преда да тласна гражданите към бунт и кръвопролитие. Та нали Хуарес може да дойде в последния миг.
— Имате право. Незабавно ще потегля.
— Сторете го, сеньор, и помнете, че животът на много мъже зависи от вашата благонадежност! От нещо нуждаете ли се?
— Не, благодаря, сеньорита. Необходимо ли е съдържателят Монтарио да знае как стои работата?
— Не. Той е верен, ала тя е твърде важна.
— Ще изпълня дълга си. Разчитайте на мен! Значи най-късно до полунощ?
— До полунощ! — кимна тя.
— Добре! Адиос, сеньорита!
И преди Емилия да успее да отговори, изскочи през вратата, втурна се покрай слугинята и буквално полетя надолу по стълбите.
— Бързо, за Бога, по-живо! — викна на майордома, който приближи да отвори вратата.
Със същата скорост пресече улицата и се изсипа в салона на вентата, където съдържателят още седеше при мъждивия пламък на една лоена свещ.
— Е? — запита онзи. — Тръгвате ли?
— Да, и то на мига. Беше ли конят ми порядъчно нахранен и напоен? — осведоми се припряно Андре.
— Разбира се. — потвърди Монтарио. — Но какво ви е? Та вие сте целият възбуден.
— Трябва да тръгвам, бързо! Конят ми! — Хукна към двора. В миг крантата бе оседлана, юздите сложени и измъкната па двора.
— Що за бесове са ви прихванали, сеньор? — смая се съдържателят.
— Бесовете да яздя. А защо, по-късно ще узнаете. Ето за пиячката. — Андре бръкна в джоба и извади торбичката.
— Глупости — протестира мексиканецът. — Нищо няма да взема от вас.
— Я стига! Ето!
При тези думи Андре тикна нещо в ръката на Монтарио, смушка коня с шпорите, който се изправи високо на задните крака и се стрелна през портата на улицата. Когато спусналият се след него съдържател стигна там, ударите на копитата вече отзвучаваха в следващата пряка.
— Каква беше тая работа? — промърмори. — Как само се беше разбързал! И на себе си, и на коня може да строши черепа в тая тъмница. Нещо особено трябва да се е случило.
Сетне поднесе ръка към светлината.
— О, Santa Madonna, нъгит, голямо колкото лешник! Като нищо струва двайсет дурос. Човекът има злато! О, Господ да го закриля тази нощ да не си счупи нейде врата и краката!
16. Напрегната езда
Оставил града зад себе си, Андре полетя като Яростния ловец[37] по протежение на рекичката Чувискар. За щастие по време на скитанията си през последните дни се бе запознал подробно с околността. До мястото на срещата — отстоящо на два часа път от града — достигна едва за половин. Тук спря и на няколко пъти имитира крясъка на горска кукумявка.
— Все още не са дошли. Напред! Да ги пресрещнем. Дребничкият трапер продължи да язди със същата бързина, само при Алдама съкрати малко завоя. Към два часа просветля дотолкова, че поне можеше да вижда малко по-надалеч, а един час по-късно Андре достигна мястото, където реката се влива в Рио Кончос. Спря и промърмори:
37
Яростния ловец — Вотан (В скандинавските страни един германски бог, почитан като инициатор на културата, военното изкуство, пророчеството, руническата магия u поезията. — Б. пр.