— Преминаването бе определено за тук. Трябва да се поогледам.
И доколкото позволяваше дрезгавината, започна старателно да претърсва местността.
— Още ги няма — гласеше резултатът.
Сетне Андре отново възседна, преплува Рио Кончос и пое между реката и Ляно де лос Кристианос а посока север-североизток. Вече се разсъмна. Сега имаше възможност да оглежда внимателно равнината, по която яздеше. Не се забелязваше и следа от търсените. Така продължи да язди до късните часове на предобеда. Конят му бе близо до рухване. Едва си поемаше дъх. Дребосъкът разбираше, че спре ли ездата, животното ще се строполи, ето защо го пришпорваше отново и отново. Ето че наближи предпланините, зад които протича Рио Гранде дел Норте. В един момент забеляза дълга, тъмна линия, проточваща се от една долина между две възвишения. Изправи се, за да може да вижда по-добре и възкликна ликуващо:
— Те са!
И в същото време смушка с шпори клетото животно в слабините. То вече не галопираше, а препускаше лудешки. Линията ставаше все по-отчетлива, приближаваше. Сега можеха да се различават отделни фигури.
Отпред яздеха главатарите Бизоновото чело. Мечешко око и Мечешко сърце като съгледвачи. На известно разстояние пи следваше Хуарес, задълбочен в момента в сериозен разговор със Стернау и граф Фернандо. Зад тях яздеха белите ловци и индианците в дълга, змиеподобна индианска нишка. Отдавна бяха забелязали ездача.
— Кой може да е? — запита Хуарес.
— УФ! — извика Мечешко сърце. — Малкият мъж! Стернау се вгледа по-внимателно и потвърди:
— Да, действително, това е Малкия Андре, когото сте пратил до Чиуауа, сеньор.
— Защо ли идва да ни пресрещне? — попита Хуарес.
— Трябва да се е случило нещо важно.
Дребничкият трапер вече бе съвсем близо. Конят му бе провесил дълъг език. Очите му бяха кървясали. Пъхтеше като локомотив и се придвижваше с отделни отчаяни скокове. И ето, почти до Хуарес, скочи за последен път. Но Малкия Андре вече бе напуснал седлото с невероятна смелост и се намери на земята, докато животното се преметна и остана да лежи. Той измъкна хладнокръвно револвера си и тегли един куршум в сляпото око на изтощеното до смърт животно.
— Какво ви е дошло на ума, сеньор Андре? — запита президентът. — Та това трябва да е била дяволска езда.
— Действително, сеньор — отвърна дребосъкът задъхан. — Но до няколко минути целият ни отряд ще се носи в подобна езда. Сеньорита Емилия ме праща. Преди девет часа потеглих от дома й.
— Невъзможно!
— Погледнете коня ми! Яздих го до смърт. Белите ловци сключиха наоколо кръг, докато индианците се държаха невъзмутимо по-далеч.
— Отнася се до Декрета на Максимилиян, според който всеки републиканец трябва да се третира като разбойник и да бъде убиван — осведоми останал без душа малкият ловец.
Очите на президента запламтяха.
— По този начин той повторно подписва смъртната си присъда.
— Само, че по-напред на други хора. Вчера в Чиуауа дойде заповед всички републиканци да бъдат избити…
— Наистина ли? — подскочи Хуарес.
— Да, предишните двадесет и още четиридесет заложници трябва да бъдат разстреляни следващата нощ в два часа.
— Длъжни сме на всяка цена да ги спасим! Къде ще се състои това зверско клане?
— Край града, най-вероятно до реката.
— Колко време сте яздил, казвате?
— Девет часа.
— Значи ние се нуждаем от единадесет, ако не искаме да съсипем до смърт конете. Каква войскова част е определена за извършване на екзекуцията?
— Един ескадрон и целият офицерски състав.
— Аха, това е добре. И ще се осъществи тайно?
— Да. Само сеньорита Емилия го знае.
— И ви изпрати?
— Да.
— Ако не бяхте ни срещнал навреме?
— Намерението й е да чака до полунощ, сетне да свика републиканците.
— Това би предизвикало голяма кървава баня, защото изглежда в Чиуауа малцина сеньори са герои. Ще можете ли да издържите на ездата обратно?
— Да, сеньор Хуарес.
— Добре! Преди всичко трябва да се уведоми колкото може по-скоро сеньорита Емилия, че помощта идва, за да не предизвика градски размирици. Друго, най-бързите ни ездачи да препуснат напред и стигнат града преди два часа, та да предотвратят екзекуцията. С мисията до сеньоритата ще се заеме сеньор Андре. Моят брат Мечешко око познава ли Чиуауа?
— Моето око познава цялата страна — заяви вождът.
— Е, тогава нека моят брат отведе с помощта на другите вождове най-бързите воини до града, където ще ги срещна до реката. Останалите, чиито коне не са толкова бързи, ще дойдат по-късно. Вие, сеньор Андре, вземете един от нашите запасни коне!