Андре сне от мъртвото животно седлото и юздите и веднага започна да стъкмява предложения му кон.
— Аз ще придружа Андре. — обади се Стернау. Хуарес смушка коня си към него.
— Добре, сеньор — рече полугласно, — изпълнете в такъв случай една моя молба. Не бих желал да се нахвърля ей тъй изневиделица върху французите.
— А-а, вие сте по-благороден от онези!
— Зачитам международното право. Вие ще отидете преди мен в Чиуауа. Искате ли да бъдете мой пратеник?
— Имате предвид да потърся коменданта като ваш пълномощник? Ще се отнесат ли с мен като към такъв?
— Предлагам на французите свободно изтегляне. Всичко друго предоставям на вас.
— Трябва ли да дам да се разбере, че знаем за планираната екзекуция?
— С нито дума. Но, сеньор Стернау, да приемем, че ви задържат?
— Не се безпокойте за мен. Дори и да ми се случи нещо, мога да разчитам на приятелите си. Адиос, сеньорес!
Стернау пришпори коня и препусна до Андре. След като бяха яздили няколко минути, се обърна и забеляза отряда на ездачите с по-добри коне, който ги следваше.
— Сега е десет часа сутринта — каза на немски. — Ще яздим единадесет часа, значи ще бъдем в Чиуауа към десет часа вечерта. Имаме достатъчно време. Знаете ли добре мястото, където трябва да се проведе екзекуцията?
— Не. — отговори Андре. — Но сеньоритата сигурно го знае.
— Ще дойда с вас при нея. Бих ви питал някои неща във връзка с родината, ала няма време. При бързината на ездата ни е за предпочитане да се мълчи. Да яздим един след друг!
Продължиха по най-краткия обратен път. Предобедът мина, слънцето достигна връхната си точка, отново започна да се спусна, без двамата ездачи да позволят почивка на конете си. Животните положително щяха да станат неизползваеми, но днес на това не биваше да се държи. Вече се свечеряваше, ала едва когато стигнаха Рио Кончос спряха да поемат дъх конете и да не ги вкарват сгорещени във водите на реката. Сетне отново продължиха в галоп.
Когато се озоваха в близост до града, Стернау се обърна към дребния трапер:
— Има ли тук някъде сигурно скривалище за животните?
— Да. Но пеша ли ще вървим до града?
— Разбира се. По-добре е да влезем колкото може по-незабелязано.
— Там вдясно има гора, в която бихме могли да ги вържем. Така и направиха. После двамата мъже взеха оръжията си, закрачиха към града и стигнаха до улицата, по която вчера Андре бе влязъл и излязъл. Той сви мълчаливо по пресечката и Стернау го последва.
— Тук вляво е вентата, в която бях отседнал, хер — прошепна дребният мъж.
— А къщата на сеньоритата?
— Тук вдясно — високата, масивна сграда.
— Не се вижда светлина, но при всички случаи трябва да влезем!
— Стаите имат кепенци, които вечер се затварят.
На улицата бе много тъмно. До този момент двамата мъже не бяха попаднали на човек. Намериха входната врата затворена, но не заключена и влязоха. В коридора цареше мрак, но появата им явно бе забелязана, тъй като един глас запита:
— Кой идва?
— Кой е там? — отвърна с въпрос малкият ловец.
— Майордомът.
— Аз съм, Андре.
— О, слава Богу, сеньор! Очаквахме ви с тревога. Затворихте ли вратата?
— Да.
— В такъв случай мога да запаля свещта. Не вярвах, че ще дойдете.
— Сеньоритата вкъщи ли е?
— Да. Намира се в състояние на трескава възбуда. Свещта пламна и старият освети двамата мъже.
— О, още един сеньор! — възкликна майордомът. — Упълномощен съм да отведа само вас, сеньор Андре.
— Този сеньор е добър приятел. Наложително е да говори със сеньоритата.
— Тогава ме следвайте!
Служителят поведе Андре и Стернау нагоре по стълбите. Когато стигнаха вестибюла, в който се намираше слугинята, отсрещната врата се отвори и се появи Емилия. Беше доловила стъпките и нетърпението я подтикна да избърза към идващите. Андре бе пропуснал Стернау да мине пръв. Още щом попаднаха очите й върху високата фигура, спря изненадано.
— Кой е това? — попита. — Кой идва? Някакъв непознат? — Стернау леко се поклони.
— Да, непознат, сеньорита. Но ето един, който ще ме извини.
При тези думи отстъпи встрани. Емилия сега забеляза своя познайник.
— Сеньор Андре! — възкликна, отдъхвайки, дълбоко. — Добре дошъл, хиляди пъти добре дошъл! Влизайте! Хайде, влизайте по-скоро при мен!
— Позволете преди това да ви представя сеньора! — помоли Малкия. — Това е сеньор Стернау, за когото вчера ви споменах.