— Сеньор Стернау, бъдете добре дошъл!
Емилия въведе мъжете в стаята, където вчера Андре на два пъти бе приет.
— Сядайте, сеньорес, и кажете каква вест ми носите!
— Добра — акцентира Андре, бързайки да разпръсне тревогите й.
— Слава Богу! Значи Хуарес идва?
— Да. Ще пристигне навреме. Осъдените са спасени.
— Дължат го на Вас, сеньор Андре. Помислете какви страхове и страдания са изживели! Те са убедени, че отиват на сигурна смърт и ще бъдат потайно и коварно избити, без дори да приведат нещата си в ред, че и без да се простят с близките си. Беше ли вече Хуарес на мястото на срещата?
— Не, наложи се да яздя срещу него.
— Навярно далеч?
— Прилично разстояние — отвърна дребосъкът скромно. В този момент думата взе Стернау.
— Нека ви кажа какво се разбира под «прилично разстояние», сеньорита. Сеньор Андре ни срещна при Рио Гранде дел Норте, което означава на петнадесет географски мили[38]! Оттук, преминал го е за девет часа, кажи-речи все през нощта, а сетне повторно и с мен за единадесет часа. Това е едно, почти извън човешките възможности постижение. Когато стигна при нас, конят му се строполи под него. Без тази пожертвователност не бихме били в състояние да доведем помощ.
Емилия протегна и двете си ръце на ловеца.
— Благодаря ви, сеньор — произнесе с проблеснали от влага очи. — Вие доказахте, че един дребен мъж може да има голямо сърце. А сега да ви запитам, какви мерки трябва да се вземат за спасението на клетниците?
— Ние избързахме напред да ви кажем, че помощта идва. — осведоми Стернау. — Останалото зависи от обстоятелствата. Известно ли ви е точно мястото, където трябва да се състои екзекуцията?
— Да. Ако се върнете обратно по улицата, по която сте дошли и от края на града поемете надясно към реката, ще стихнете до мястото, където прави завой, наподобяващ полукръг. Полето се вдава, образувайки един вид полуостров и на него е определено да бъдат разстреляни хората.
— Реката там дълбока ли е?
— Дълбока и буйна. Поради това французите възнамеряват да хвърлят разстреляните във водите й и тя да ги отнесе.
— Значи затворниците не се надяват на никаква милост?
— Ни най-малка, още повече че присъства полковник Ларамел.
— Полковник Ларамел? Що за човек е този офицер?
— Той е прословут със своята жестокост, намира удоволствие в избиване на враговете и с пълно право би могъл да бъде наречен палачът на републиканците.
— Това е достатъчно!
Само тези думи изговори Стернау, но в тях звучеше някакво решение, което накара Емилия да се вслуша.
— Какво имате предвид, сеньор?
— Да поговоря с този човек.
— След битката, ако я преживее?
— Вероятно и по-рано.
— Сигурно ще бъде невъзможно, сеньор.
— Защо? Не би ли могъл човек да го намери при коменданта?
— Е, да. Днес имах всички причини да се осведомя подробно и чух, че всички офицери са се събрали при коменданта да изчакат при него часа на екзекуцията.
— Това е добре! Значи ще видя всички заедно.
— Как? Нима искате да отидете при тях? — уплаши се тя.
— Действително — заяви Стернау спокойно.
— Не бива да го правите! Та по тоя начин бихте се погубил!
— Не вярвам. Идвам като пълномощник на Хуарес и се надявам на свободен пропуск.
— Грешите, сеньор! Ще ви кажат, че нито с Хуарес, нито с някой негов пълномощник ще водят преговори, тъй като той е републиканец, а това означава бандит. Вие отивате срещу собствената си гибел!
Стернау се надигна от мястото си.
— Сеньорита, нима Ви изглеждам на някой, към когото е достатъчно само човек да протегне ръка, за да го спипа и разстреля?
— О, не, не! Вие ми приличате на една от онези фигури, за които разказват старите епически сага. Но какво е и най-силният исполин срещу малкия, коварен куршум?
— Подобни мисли не могат да ме разколебаят. Дал съм дума на Хуарес да отида при коменданта и ще я удържа.
— След като не можете да изпълните молбата ми, удовлетворете поне едно малко мое желание. Идете там под опеката на един познат!
— Кой е той?
— Не е някаква високопоставена личност, а старият вратар яа кметството. Но той е честна и предана душа — рече Емилия с топлота. — Също като брат си, — моят майордом — се числи към най-непоколебимите привърженици на президента. Копнее за мига, в които Хуарес ще стане господар на Чиуауа и на драго сърце ще стори всичко да ускори този миг. От него чух, че офицерите са се събрали при коменданта.
— Мислите, че ще съумее да ми издейства безопасен вход и изход?
— Да, определено. В него се намират всички ключове на сградата.