— Странно. — леко поклати глава Стернау. — Хуарес е на същото мнение като вас.
— О! — възкликна се наоколо.
— Да. — наблегна неустрашимо Стернау. — Хуарес твърди, че е още президент. Избран е на този пост от Мексико и не е отзован. Твърди, че французите подстрекават срещу него и му оказват въоръжена съпротива. Твърди още, че е престъпник срещу короната, ала политически, а не безчестен злодей, докато французите са нахлули насилствено в Мексико, както, да речем, би проникнал с взлом един крадец в някой недостатъчно охраняван дом.
Тук полковник Ларамел подскочи, сложи ръка на сабята и извика гневно към коменданта:
— Другар, нима ще изтърпите това оскърбление? — Комендантът също се надигна от мястото си.
— He. — отговори. И обръщайки се към Стернау продължи: — Вие окачествихте всички нас като крадци с взлом.
— Това и през ум не ми е минавало. — отвърна немецът. — Вие охарактеризирате Хуарес с прозвище, което той решително отхвърля и ми разреши само да ви намекна по какъв начин съди за въпросното обстоятелство. За моето мнение и дума не е ставало.
— Не бихме го и позволили. На вашата визита гледам като на безполезна и изпълнена с риск. Безполезна за Хуарес, тъй като с него няма да преговаряме и рискована за Вас, мосю.
Стернау го изгледа невярващо.
— Рискована за мен? Как така, мосю?
— Защото по този начин рискувате свободата си, та дори и живота. Хуарес е обявен извън закона. Аз няма и вчера получих подновена строгата заповед да се отнасям със всеки негов привърженик като с бандит, което означава да заповядам да ю разстрелват.
— По дяволите, — разсмя се Стернау — да не би да имам удоволствието и аз да бъда разглеждан като бандит?
— Доста близо сте до тази опасност. Съжалявам, че трябва да ви кажа, но първо не признавам един пълномощник на бившия президент като дипломатическо лице и второ ще бъдете задържан като мой пленник.
Стернау сложи крак върху крак и отвърна спокойно:
— По втората точка нека засега не водим спорове, все ще се намери и по-късно време. Но що се отнася до първата, аз при всички случаи и въпреки отказа Ви, ще изпълня възложеното ми поръчение. Длъжен съм да ви кажа, че…
Той бе прекъснат, полковник Ларамел пристъпи крачка по-близо и ревна ядно:
— Стой! Нито дума повече! Всяка следваща сричка би била оскърбление.
Стернау дигна рамене.
— Както вече изтъкнах, дошъл съм да разговарям с коменданта на Чиуауа, а не с някой друг. Ако всички вие не искате и да знаете за един пълномощник на Хуарес, все пак нищо не би навредило да се изслуша един човек, чието съобщение би могло само да допринесе полза.
— Вашите съобщения с нищо не могат да ми бъдат полезни! — отвърна сурово комендантът.
— Поне бихте могли да се предпазите от по-нататъшни големи поражения, макар и да не сте в състояние да предотвратите събитията. След като не признавате Хуарес като лице, с което можете да водите официални преговори, той сам ще си извоюва това признаване посредством силата на фактите.
— И що за факти са? — подигра се комендантът. — Да нямате предвид неговото бягство, безсилие, безпомощност?
— Бягство? Той не е бягал, той се е изтеглил. Безсилие? Наричате безсилен един човек, който осуети неотдавнашното ви начинание?
— Мосю, сдържайте си езика! — изфуча комендантът. — Не зная какво разбирате под думата «осуети», но три мои роти действително са на път, за да поставят натясно привържениците на Хуарес.
— Вярвате ли, че това начинание ще успее?
— Безусловно.
— Сега аз ще ви кажа, че се намирате в голямо заблуждение. Тяхната стратегия претърпя пълен провал. — Офицерът направи движение на уплаха.
— Как тъй? Какво знаете за моето начинание?
— О, Хуарес отдавна бе уведомен и взе превантивни мерки. Нападението на форт Гуаделупа наистина се състоя, ала бе отбито.
Сега и останалите офицери, седели до този момент, подскочиха.
— Невъзможно! — извика полковникът. — Кой го е осуетил?
— Хуарес.
— Значи се е намирал във форт Гуаделупа?
— Отправи се нататък, веднага щом бе уведомен за намерението Ви. Аз бях при него.
— Присъствал сте на нападението?
— Да.
— Е, успехът на бившия президент е бил моментен и няма да трае дълго. Може да не сме постигнали изненада, но въпреки всичко моите храбри поделения ще превземат форта, а него, ако не го пленят, поне ще изгонят от страната.
— За съжаления трябва да кажа, че това не стана. Вече нямате поделения за тая цел. — Комендантът пребледня.
— Как го разбирате? — попита замрял.