— Да. Поемам ангажимента да ви заведа при нея и със същата сигурност да ви отведа обратно, ако пожелаете да ми се доверите.
— Да вървим! — нареди запотекът късо.
Двамата мъже напуснаха отряда и закрачиха към града. Стигнаха до къщата на сеньоритата, без да бъдат обезпокоени по някакъв начин. Не ги бе срещнал никой. В тъмния коридор стоеше майордомът.
— Кой идва? — попита.
— Отново аз — Стернау. Как се развиха събитията в кметството?
— Много добре, сеньор. Брат ми казал на коменданта, че сте имал на разположение кон и сте препуснал в южна посока. След вас изпратили преследвачи.
— Това е било разумно хрумване, което е отклонило следите от нас. Сеньоритата приема ли все още?
— Вас ще приеме по всяко време, сеньор. Да запаля ли фенера?
— Не, нали познавам пътя.
Той тръгна с Хуарес по стълбите. Горе минаха край слугинята директно в стаята на сеньоритата. Когато съгледа президента, тя възкликна радостно и му протегна ръка:
— Поздравявам Ви с добре дошъл в столицата на щата и се гордея, че съм първата, която има възможността да го стори. Нека вашето влизане тук, донесе плодовете, които страната и народът очакват от вас!
— Благодаря ви, сеньорита. — отговори Хуарес сериозно. — А за това, че най-сетне можах да дойда, вие самата доста допринесохте. Всъщност би трябвало да Ви разреша почивка, ала намерението ми е да Ви пратя до Мексико сити при императора.
Страните й се зачервиха от възторг.
— Официално?
— Вашето поръчение е от страна на държавата, но трябва да се осъществи тайно. Но да се върнем сега на настоящето. Що за човек е комендантът на Чиуауа?
— Посредствен, сеньор. Малко нещо храбър, малко боязлив, донякъде честолюбив, донякъде повърхностен. Няма лично обаяние, нито пък сред подчинените си някой самостоятелен, добросъвестен човек.
— Значи сред офицерите му няма бързо реагиращи хора?
— Не. Дори полковник Ларамел, който пристигна наскоро, би могъл да бъде наречен по-скоро изверг, отколкото военно величие. Той е едно голямо чене.
Хуарес навъси чело.
— Ще го поогледам внимателно. Сеньор Стернау не иска да изчакваме часа на екзекуцията, а да нападнем френските офицери в кметството.
Очите на Емилия ярко заблестяха.
— Много добре. — отвърна тя — С офицерите пада в ръцете Ви и гарнизонът, и целият град. С този удар ставате господар на щата.
— Необходимо е само да се прати майордома до неговия брат, — додаде Стернау — за да ни отвори онзи задната врата.
Немецът разказа на президента как се е измъкнал от кметството. Този реши:
— Сто апачи са достатъчни да пленят офицерите и държат в подчинение гарнизона, докато пристигнат останалите.
— Мога ли да направя едно предложение, сеньор? — попита Стернау. — Да използваме петдесет човека за заемане главните изходи на града. Предводители за тези постове имаме. Имам предвид малкия ловец, Мариано, Бизоновото чело, двамата главатари на апачите. След като са взети тези мерки, промъкваме се в кметството с останалите петдесет и залавяме офицерите. Ще ги изненадаме по начин, изключващ оказване на съпротива. Заплахата, че ще бъдат убити на място, в случай че не изпълнят исканията ни, ще достави в ръцете ни всичките им налични сили. Докато ние държим в окупация кметството до утрото, когато с развиделяването по-лесно може да се види какво има да се прави, ще са пристигнали изостаналите ни части и блокадата на града ще е напълно завършена.
— О, не бива да разчитате само на себе си — вметна сеньоритата. — Сред четиринадесетте хиляди жители на града има стотици верни мъже, които при известието за пристигането на президента, на часа ще грабнат оръжията. Познавам ги до един. Веднага ще ги уведомя или поне най-изтъкнатите от тях.
— Добре — съгласи се Хуарес. — Само че по други съображения желая вие да стоите настрана от тази игра, сеньорита. Предложете някой мъж!
— Тогава ще ви насоча към един човек — много скромен, но готов да умре за вас. Той познава всички жители с национални убеждения.
— Кой е?
— Монтарио, съдържателят на вентата срещу моята къща.
— В такъв случай да взема необходимите мерки. Сеньор Стернау, надявам се, че и сега бих могъл да разчитам на вашата помощ.
— Разбира се, — отговори утвърдително немецът — изцяло съм на ваше разположение. Определете какво да сторя!
— Опитайте да доведете насам незабелязано петдесет души. После ще се отправим към кметството. Изпратете ми горе майордома.
Стернау тръгна, а след малко влезе и майордомът. Понеже в коридора беше тъмно, не бе познал президента. И когато сега очите му се спряха на него, трепна от радостна изненада.