— Боже Господи, президентът! — възкликна. — Ох, сеньор, възможно ли е?
— Познавате ли ме лично?
— Видях Ви, когато тръгнахте оттук за Ел Пасо дел Норте. Ама, сеньор, знаете ли колко рискувате да дойдете така сам в Чиуауа?
— Градът ще падне още днес в ръцете ми, като разчитам при това на Вашата помощ.
— О, каквото мога да направя, ще го свърша с най-голяма готовност.
— Тогава вървете при Вашия брат и му кажете да ми отвори задната врата!
— Искате да идете при офицерите? Ще Ви пленят, сеньор!
— Ще водя със себе си петдесет индианци и аз ще пленя офицерите.
— Петдесет индианци? О, достатъчни са, това е нещо друго. Този ход ще успее, след което Чиуауа е Ваша. Ще побързам да осведомя брат си, сеньор. Той ще Ви отвори всички врати.
— Хубаво. Преди това се отбийте във вентата и предайте на съдържателя да дойде незабавно тук!
Майордомът се отдалечи и скоро Монтарио влезе с всички признаци на едно радостно вълнение. Беше щастлив да види Хуарес и да отбележи по негова заръка имената на най-изтъкнатите републиканци.
От неговото излизане бе минало малко време и Стернау се върна да съобщи, че апачите са готови.
— Да потегляме тогава — повели Хуарес. Емилия ги помоли да бъдат предпазливи и Хуарес вече крачеше към вратата, когато се обърна рязко към нея и запита:
— Сеньорита, ще имате ли смелостта да ни придружите?
— Определено — отвърна тя без да се двуоми. — След като съм с вас, няма да ме мъчи и безпокойството, което бих изпитвала, ако останех тук.
— Понеже ще бъдете изпратена при императора, необходимо е и да се представяте за негова привърженичка. Задачата ще получите утре. Сега ще влезете преди нас при офицерите. Кажете им, че сте чула от някакъв ваш шпионин, че съм на път за Чиуауа и мога да пристигна всеки миг, по-нататък ще премина през града, без да се бавя, за да превзема кметството. Посъветвайте ги незабавно да вземат предохранителни мерки. В даден момент аз ще се появя.
Когато няколко мига по-късно тримата напуснаха дома, навън бе твърде тъмно, за да се различи някой от стаените на земята пред къщата индианци.
Последните се стекоха с приглушени крачки по няколко улици до задната [???]
— Всичко наред ли е? — осведоми се Хуарес.
— Да, сеньор — отвърна старият.
— Вашият брат?
— Очаква ви на стълбите с потайния фенер да ви поведе, докато аз пък ще заключа вратата след последния.
— Офицерите все още ли са заедно?
— Да.
— Индианците? — обърна се Хуарес към Стернау. До този момент още не бе забелязал апачите. Едва бе задал въпроса, до него изплува една тъмна фигура и прошепна:
— Тук!
В миг всичките петдесетима червенокожи стояха до него. Да беше огледал внимателно някой горния етаж на кметството минута по-късно, щеше да съзре едно бледо сияние да проблясва бързо през този или онзи прозорец. Светлината идваше от потайния фенер на вратаря, който водеше промъкващия се отряд.
Междувременно полковник Ларамел се бе посъвзел от юмручния удар, нанесен му от Стернау. Беше възвърнал съзнанието си отдавна, ала силно разтърсеният мозък продължаваше да се бори с мрака.
— Само да ми падне тоя тип! — даваше воля на гнева си той. — Ще наредя да го пердашат до смърт.
— Сигурно ще го заловим, — утеши го комендантът, — а сетне ще бъде наказан със строгост, която няма начин да не ви удовлетвори.
В този миг на врата та припряно се потропа и когато веднага след това се отвори, всички офицери се надигнаха удивено от столовете си — влезе Емилия.
— Сеньорита, вие тук? — запита комендантът на испански. — В толкова късен час?
— Вярно, времето е необичайно за визити, — отвърна тя — но въпреки това дългът ми повелява да Ви потърся.
— Дългът? Звучи сериозно.
— И си е много сериозно, сеньорес. Имам да Ви съобщя нещо важно.
— Седнете и говорете!
Комендантът предложи на Емилия кресло. Тя отклони:
— Извинете, сеньор, но няма да сядам! Както ме виждате, дошла съм с най-голяма бързина да Ви предупредя, че сте застрашен от ужасна опасност.
Учтиво усмихнатото лице на коменданта се угрижи.
— Опасност? Каква би могла да бъде?
— Хуарес приближава!
— Ох! Това ли било! — отговори онзи. — Първо помислих, че носите някоя много по-лоша вест.
— Изненадвате ме. Нима това не е най-лошата новина, която бих могла да донеса.
— Не. Впрочем подготвен съм за известието. Тази вечер ми казаха, че Хуарес е напуснал Ел Пасо дел Норте, за да си възвърне Чиуауа. Но тоя индианец, въобразяващ си, че е президент на Мексико не е опасен за нас.