— Навън! — заповяда й грубо.
Сетне я изблъска през вратата и даде знак на апачите да го следват. Но вън незабавно сне ласото и помоли:
— Простете, сеньорита! Бях принуден да процедирам сурово.
— Друго не съм и очаквала, сеньор — отвърна тя. — А сега какво ще разпоредите за мен? Мога ли да остана с вас?
— Ще Ви помоля да се откажете. Не се знае дали онези, които смятаме да изненадаме, няма да се отбраняват. Ей къде е вратарят. Нека Ви придружи до стаята си, където скоро ще разберете как са се развили нещата!
Емилия последва нареждането, а Стернау се отправи към караулното. Там нямаха и понятие какво е станало един етаж по-горе. Изненадващото нападение над офицерите се бе провело с такава виртуозна бързина, че никой от тях не бе могъл и да помисли да нададе вик за помощ. Войниците седяха по пейките, увлечени в казармени вицове, и се шокираха немалко, когато вратата се отвори и нахълтаха четиридесет апачи, които в миг овладяха накачените по стените пушки. Кой стиснат за гърлото, кой ударен по главата, французите скоро бяха извадени от строя и вързани. После Стернау заключи входната врата, така че всичко, което бе станало и предстоеше да стане в кметството, да мине незабелязано.
През това време Хуарес горе провеждаше разговор с коменданта. На онзи бе свалена кърпата от устата, за да може да говори. Докато останалите лежаха по земята, на него бе позволено да седне на един стол. Хуарес поде:
— Вие ли сте комендантът на Чиуауа?
— Да — отвърна запитаният късо.
— Добре, нека поговорим.
Комендантът обаче вметна бързо:
— Не очаквайте да кажа и една дума, преди да са свалени ремъците ми! Само при варварите има обичай да се връзват офицери.
— Имате право, мосю. — отговори спокойно Хуарес. — Французите са връзвали мои офицери, сред които дори двама генерали и са ги разстрелвали без съд, значи просто са ги убивали. Тази причина ми дава всички основания да гледам на тази нация и се отнасям с нея като с варварска. Разбраният човек ще го осъзнае и няма да се оплаква.
— Сравнението е погрешно. Разстреляните бяха метежници.
— Метежник ли ще бъда, ако прогоня човека, проникнал в моя дом, за да посегне на имуществото ми? Не ставайте смешен. Намерението ми бе да се отнасям колкото е възможно по-внимателно, тъкмо защото не съм французин, нито варварин. Но щом желаете да провалите това намерение, ще си носите и последствията.
— Не се плаша от последствията! — изръмжа другият.
— Изпадате в крайно злощастно заслепение, полковник. Изглежда се намирате в неведение по отношение на моите възможности и настоящето си положение.
— На този въпрос няма да отговоря, ще го сторят моите поделения.
— Я стига! В момента държа Чиуауа в обкръжение, тъй че нито някой може да излезе, нито пък да влезе. Караулното и всички вие се намирате в моя власт. Изпратените срещу мен войскови части са унищожени. При вестта за моето присъствие, градското население ще се вдигне като един. Шепата Ви хора за пет минути ще бъдат смазани. Ще разговаряте ли с мен или не?
— Не мога да преговарям с вас.
Веждите на запотека се свиха мрачно.
— Това изявление вече сте направили пред моя пълномощник. Дори сте се осмелил да го заплашвате с пленничество и смърт, а с мен, законният владетел на Мексико, искате да се отнасяте като с бандит. Нещата обаче стоят наопаки. Вие сте нашествениците, вас мога да нарека аз бандити. И след като не желаете да ме признаете като политическо и равностойно лице, ще отбележа, че аз съм този, който дълбоко се унижава, че изобщо беседва с вас.
— Ще се наложи да го докажете! — извика комендантът.
— Няма да ми е трудно. — обърна се грубо към французинът Хуарес. — Вие сте опозорен.
— Morbleu! Да не бях вързан, щях да Ви покажа как един френски офицер отвръща на подобни оскърбления.
— Ха! За оскърбление не може и дума да става. Черния Жерар Ви е нанесъл юмручен удар. За някой цивилен нещата биха могли да останат и без последствия за неговия престиж, ала един офицер по тоя начин бива опозорен. Жерар дори Ви е откъснал пагоните — най-голямото безчестие, което може да сполети един офицер. Аз слизам твърде ниско, дето въобще ви удостоявам с поглед. С полковник Ларамел случая е същият. Той е бил повален от сеньор Стернау с постник. Трудно е да се каже, че понастоящем се намирам в подбрано общество. Сега Ви питам отново: Желаете ли да разговаряте с мен или не?
Офицерът мълчеше подтиснато.
— Вашето мълчание, струва ми се, намеква, че ми давате право — продължи Хуарес — Впрочем тук изобщо не стои въпросът, кой от двама ни е достоен за преговори. Фактите говорят. Вие се намирате в ръцете ми и ще направите добре, ако се откажете от високомерието си, докато сте мой пленник. Получихте ли новата разпоредба във връзка с Декрета от 3 октомври?