Комендантът осъзнаваше, че се намира в неизгодно положение и, че е по-добре да се примири с неизбежното.
— Да. — отговори.
— Кой Ви я предаде?
— Полковник Ларамел.
— И Ви е дадена заповед да гледате на нас като на бандити и да ни избивате?
— Така е.
— И бяхте готов да се подчините?
— Подчинението е дълг на войника. — оправда се французинът.
— Вече сте издал заповед, намиращите се във ваше ръце мои верни привърженици, да бъдат разстреляни тази нощ?
— Откъде знаете?
— Моя тайна. Аз Ви изпратих предварително свой пълномощник. Вие не само не сте го зачел като такъв, ами сте поискал да отнемете и живота му. Каза ли Ви той, че ще се разплатя?
— Да.
— Вие въпреки това не сте променили отношението си. От този момент обявявам всеки чужденец, проникнал с оръжие в ръка в Мексико, за бандит. Мексико дължеше определени суми на Англия, Испания и Франция. Част от този дълг беше резултат на прокарана измама. Независимо от туй се предявяваше иск за изплащане. Страната се намираше в период на революция и аз бях избран от гласа на народа за президент. Приех този пост. Той беше труден, но аз чувствах в себе си сили да оправя неразборията в страната. Успях. Донесох на страната мир и спокойствие и изплащах редовно дълговете. Но когато отказах да платя мошеническите милиони, Англия, Франция и Испания се сдружиха, за да ме принудят да ги издължа. Англия и Испания отстъпиха, понеже осъзнаха, че имам право. Франция обаче не пожела да признае тази несправедливост. Тя изпрати своите легиони, срещу които в момента бях твърде слаб, и насъбра чрез заеми за ордите си няколкостотин милиона долара, които трябваше да плащаме ние, въпреки, че бяхме напълно непричастни към тези заеми. А сега всеки мексиканец, който не желае да бъде длъжник, ще бъде окачествяван за бандит, заслужаващ примката. Нима у вас е угаснало всякакво чувство за право и справедливост? Може ли кметът на един град да снеме от пост колегата си от друг? Може ли един френски регент — при това самият той се е възкачил незаконно на престола — да свали един американски президент? Не! Никога!
Човек може да отстъпи пред силата на бруталността, пред мощта на оръжията, да изчака своето време, но който ми казва че вече не съм президент на Мексико, или е неспособен да си направи сметката, или няма съвест и принадлежи към грабителите на нашето законно имущество. В Стария завет е писано:
«Око за око, зъб за зъб!» Трябва ли да употребя този закон срещу вас, сеньор? Трябва ли да отмъстя за мъртвите, паднали, откак е стъпил вашия крак в моята страна? Трябва ли да отмъстя за невинните, избити въз основа на този декрет? Трябва ли да обърна съдържанието на декрета срещу неговите съставители? Трябва ли да се отнасям с вас, Базен и онзи, когото наричате император на Мексико като с бандити, след като сте паднали в ръцете ми и да наредя да ви избеся г или разстрелят? Вие се наричате деца на народ, който стои начело на цивилизацията, а пък на мен прикачвате епитети като «индианеца», «запотека», «червенокожия». Вие, синовете на цивилизацията, наситихте със смърт. С какво заслужавате да ви отвърне запотекът? Жал ми е за Вас. Дарявам Ви със своята милост, защото себелюбието и жаждата за слава объркаха Вашите представи и Вие се кандилкате в поводите на един човек, който е един от най-големите въжеиграчи в световната история.
Но световната история е и световен съд. Не хилядолетието, не това столетие, не и това десетилетие, а още настоящата година ще проведе съд над вас и вашата маниакалност за слава, над вашето себелюбие, незачитане на никакви закони и права, и ще наложи своята присъда, която ще върне запотека на неговия народ. Но бъдете ли съдени от световната история, не е необходимо да бъда Ваш съдник. Запотекът стои пред убийците на своя народ и опостушителите на своята страна. Желаете ли да чуете моя глас — добре, ако ли пък не — ръката ми ще се стовари върху Вас с цялата си тежест.
Сега аз съм господар на Чиуауа. Ако имате желание да ме признаете за такъв и да се оттеглите обратно в главната квартира на Базен, с обещанието, разбира се, нито Вие, ни го местните войски да се бият отново срещу мен, ще разреша на Вас и войниците Ви — след обезоръжаването им — свободно изтегляне. Не се ли съгласите, ще унищожа гарнизона. Вие самите обаче няма да бъдете разстреляни, а издавели в реката, и то в часа и на мястото, определени за разстрела на мирните граждани. Давам Ви десет минути срок, за да се посъветвате помежду си. До всеки обаче ще застане по един апач с нож в ръка. Онзи, който направи опит за освобождение, в следващия миг острието ще е в гърдите му. Предлагам Ви ръка към спасението и ви съветвам да не я отблъсвате. Вляза ли отново, искам да чуя само едно кратко «да» или «не». Повече нищо!