— Освободете заложниците, — нареди Стернау — но така, че да не се повредят въжетата, ще ни послужат за други хора!
— Santa Madonna! Да не би вече да ни откарват на дръвника? — запита един мексиканец.
— Не! Вие сте свободни! — отговори Стернау.
— Свободни? — изтръгна се ликуващо от устните на неколцина.
— Да, свободни. Хуарес пристигна навреме да ви освободи от сигурна смърт.
— Хуарес! — възторжено се провикнаха шестдесет души. И стотици възгласи и въпроси заваляха един през друг.
— Сега млъкнете, сеньорес! — помоли Стернау — Градът още не е в наши ръце, трябва да бъдем предпазливи. Ще имате ли готовност, ако наредя веднага да ви въоръжат, да се биете за президента?
Прозвуча едно всеобщо, радостно «Да!».
— Добре тогава! Действайте бързо с въжетата! Който е развързан, да помага за освобождаването на другите. Войниците лежат горе вързани. Ще ги свалим тук и ще га завържем на ваше място, заедно с тези техни другари. Оръжията им ще получите вие. Да побързаме!
С треперещи от радост ръце мексиканците се освободиха един-друг и последваха Стернау нагоре, където се натъкнаха на Хуарес. Той търсеше Стернау и току-що бе узнал къде се намира.
Когато президентът бе влязъл преди туй при офицерите, те все още заемаха същото си положение, държани в подчинение от апачите. По даден негов знак в устата им, с изключение на коменданта, отново бяха напъхани кърпите. Индианците имаха такъв опит в тази насока, че никакво стискане на зъби не помагаше.
— Времето изтече, сеньор — отбеляза сурово Хуарес. — Смятате ли да сложите оръжие?
— Вашите условия са много жестоки. Надавам се, че…
— Да или не! — избухна Хуарес.
— Нашата смърт ще бъде незабавно отмъстена!
— Подобни заплахи ме разсмиват. Сигурно си мислите, че няма да имам куража да заповядам да черпят френски офицери с мексиканска вода, додето пукнат? О, ние мексиканците се наслаждаваме на френски обноски, докато водата стигна до шията ни![42]. Само че отказваме да я погълнем, предпочитаме да я предоставим на вас. Но за да разберете, че говоря сериозно, не ми се ще да чакам до уречения час и ще ви дам възможност да предвкусите съдбата си.
— Sacre![43]. Какво се каните да правите? — запита комендантът. Обхвана го истински страх.
— Полковник Ларамел, — отговори президентът рязко — е убиец на стотици мои съотечественици и дори в честна борба никога не знае пощада. Той носи вината, че тази нощ отново трябваше да се състои една масова екзекуция на почтени граждани. Държи се като бандит и като с такъв ще бъде постъпено. Ще наредя да го обесят, без предварителен съд и произнасяне на присъда, ей на онази кука там.
— Няма да посмеете! — викна комендантът. — Един френски полковник!
— При тези обстоятелства, един френски полковник е също толкова голям мерзавец, колкото всеки друг злодей.
— Настоявам за редовен съд!
— Заради един бандит? Хайде де! — Хуарес се обърна към индианеца, застанал до полковника, на езика на апачите: — Ни ти песетлох гос акейа ат-его лариатдаса — провеси този човек с ласото там горе!
При тези думи посочи една закривена кука, завинтена в центъра на тавана, на която при тържествени случаи се окачваше канделабър.
— Уф! — отвърна апачът.
За миг размота ласото си. Сетне улови полковника и го изтика в средата на стаята. Със същата сръчност нахлузи примката около врата му, В този момент комендантът се провикна:
— Стой! Това е убийство! Повдигам възражения!
— Възражението Ви ми се вижда доста смехотворно! — забеляза остро Хуарес. — Капитулирате ли?
Комендантът стрелна с въпросителен поглед Ларамел. Онзи отговори със свиване на юмруци и поклащане на глава. Този заслепен човек все още смяташе за невъзможно, някой да дръзне да обеси един френски полковник.
— Не капитулираме, а и едно такова отношение дълго няма да търпим! — заяви не по-малко заблуден комендантът.
— Ето моят отговор! — прогърмя Хуарес и даде на апача знак, който метна ловко средната част на изплетеното от осем отделни ремъка ласо нагоре й го закачи на куката. Обра хлабината… мощен напън, втори, трети и полковникът увисна на тавана.
— Убийство! Убийство! — изрева комендантът.
Останалите също се загърчиха яростно във вървите си.
— Ще Ви спестя възможността да ревете. — каза хладнокръвно Хуарес.
Един знак бе достатъчен, комендантът да се намери отново с кърпа в уста. Апачът пък, който бе принуден да удържа ласото, го върза здраво за решетката на камината, за да не се напряга излишно.
42
игра на думи. В преносен смисъл немският израз означава: Затънал съм в дългове. — Б. пр.