Сега Хуарес напусна стаята и отиде да потърси Стернау. Не го намери в караулното, но разбра, че е слязъл в подземието да освободи затворниците. Попадна на тях, когато изкачваха стълбите. Сиянието от фенера на вратаря не бе достатъчно да освети широкия коридор. По тая причина президентът не бе разпознат.
— Я гледай, тези честни хора са били затворени тук в сградата? — попита той.
— За щастие, да — отговори Стернау. — Беше лесно да се освободят.
— Бяха ли пазени?
— От пет войника и трима свещеници. Сега самите тези осем сеньорес са вързани на мястото, което преди това пазеха.
— Добре. Но тук виждам няколко бели мъже с пушки в ръце?
— Имам намерението да въоръжа тези сеньорес с пушките на войниците. Те са готови да се бият и умрат за вас.
— Благодаря ви, сеньорес! — каза президентът. — Това е една голяма, добре дошла помощ, от която ние навярно добре ще се възползваме.
С тези думи той им протегна ръце и те едва сега разбраха кой стои пред тях. Изрази на радост и страхопочитание прозвучаха от всички уста и всички ръце посегнаха към неговите да ги разтърсят. Но на това въодушевление не можеше да се отдели дълго време. Хуарес разпореди:
— Въоръжете се най-напред, сеньорес, след което ще ви покажа как умея да наказвам за извършена неправда.
Хуарес отведе освободените в караулното, където се снабдиха с пушки и щикове. Разставените там индианци получиха заповед да отнесат французите в зимника, а Хуарес се отправи със Стернау и мексиканците обратно при офицерите.
При вида на висящия от тавана полковник Ларамел, влезлите едва успяха да подтиснат един вид на ужас.
— Тук, сеньорес, виждате началото на съда, които ще проведа — заговори Хуарес. — Този мъртъв французин беше най-злостният ни враг. Той носи най-голямата част от вината, да бъдете разстреляни. Въпреки това аз бях готов да му подаря живота, както и на останалите. Но в своето заслепение те отхвърлиха искането ми да напуснат града и аз наредих да го обесят, за да км покажа, че не съм и мислил да се шегувам с тях.
Въпреки гледката, която предлагаше, обесеният, се чуха възгласи на задоволство.
— Останалите, — продължи Хуарес — скоро ще бъдат издавели, и го на завоя на реката, където трябваше да бъдете разстреляни вие. Длъжен съм да проведа този акт на справедливост, заради онези, които проляха, кръвта си под ръцете на французите, както и за всички, над които виене опасността да бъдат представени за обикновени бандити, защото са се възползували от изконното за всеки от нас право да се брани, когато разрушават домашното му огнище и искат насилствено да ограбят неговото законно придобито имущество.
Тези думи направиха дълбоко впечатление на всички присъстващи. Стернау се обади:
— Вие нарекохте пленените офицери само заслепени, сеньор? Безумие е да се съпротивляват срещу нас. Местната Главна квартира е в наши ръце, ние владеем града. Какво са шепа французи срещу нашите петстотин апачи. Сложим ли в сметката и белите ловци и горски скитници, както и доблестните граждани, които само чакат нашия зов, за да грабнат оръжията, то съпротивата е невъзможна.
Това изявление, което Стернау не бе направил самоцелно, не пропусна да окаже въздействието си. С мимики и движения на тялото, комендантът даде да се разбере, че иска да говори. По знак на президента един индианец освободи устата му.
— Какво имате да кажете? — попита Хуарес сдържано.
— Поддържате ли все още направеното предложение?
— Аз Ви дадох десет минути, а Вие оставихте този срок да изтече, без да се възползвате. Последствията падат върху Вас!
Офицерът зърна позорната смърт да приближава неумолимо. Това видение сломи последния остатък от самоувереност.
— А, ако Ви помоля, не заради себе си, а за войниците, които трябва да умрат?
Хуарес забави отговора. Сетне се обърна към Стернау:
— Какво ще кажете по въпроса, сеньор?
— Моето мнение е, — отвърна запитаният — че прошката е по-християнска постъпка от отмъщението.
— Съгласен съм с Вашето становище. — отвърна Хуарес. И като се обърна към коменданта, продължи: — Както чухте, склонен съм да проявя снизхождение. Но Ви съветвам да не ми възразявате! В противен случай неминуемо ще станете жертва на заплашващата Ви съдба. И тъй, предавате ли Чиуауа, без да правите опит за подтикване подчинените си към съпротива?
— Да.
— Предавате ми оръжията и всички боеприпаси, които имате в наличност?
— Да.
— Напускате града и се изтегляте в бърз марш обратно през Пресидио, Дуранго, Сакатекас и Гуанахуато към Мексико сити?