— За кормилното весло и ветрилото, нали?
— Да. Струваше ми се, че бурята ме е отнесла на изток, значи трябваше да плавам на запад. Сега знам, че тъкмо обратното би било правилното. С напрягало на всичките си сили съумях да вдигна ветрилото. Нищо не разбирах наистина от корабоплаване, но как да е ми се удаде да придам такава посока на платното, че салът се понесе на запад. Денем стоях на кормилото, а нощем го връзвах здраво. Така минаха петнайсет дни и нощи. Да разправям ли какво изтърпях през това време? Не е възможно.
— Вярвам ти, клета моя Ема — увери графът. — За учудване е, че не си загинала или обезумяла.
— На шестнайсетия ден забелязах кораб и салът също бе видян. Спуснаха лодка и ме взеха на борда. Корабът беше холандски с курс към Батавиа[7]. От капитана узнах, че се намираме близо до остров Паумоту. Той каза, че бурята трябва да е тласкала сала с неимоверна бързина. Нареди на корабния шивач да ми ушие дрехи и ме утеши с надеждата, че в Батавиа сигурно ще намеря помощ. Когато по-късно прекосявахме Зондийския пролив, бяхме нападнати от китайски корсари, каквито там трябва да има много. Те победиха и избиха целия екипаж, бях пощадена единствено аз. Останалото знаете, дон Фернандо. Бях отведена на остров Цейлон и продадена. Емир Арафат пък от своя страна ме препродаде на тоя султан на Харар.
— Дете — произнесе графът съчувствено, — има един добър Бог, който е в състояние да насочи към най-доброто всичко онова, което ни изглежда като нещастие. Кой знае дали ако всички вие бяхте заедно, щеше да ви се удаде да достигнете до някой остров. Светото писание казва: «Той превръща своите Ангели във вятър, а слугите си в пламък». Волята Божия е била да ме намериш, а от това стигам до радостното убеждение, че Той ще изведе всичко до щастлив завършек.
— Ох, де да се изпълнеше тази ваша надежда! И ще ви кажа, дон Фернандо, предпочитам да умра, отколкото да стана жена на тоя човек!
— Нито ще умреш, нито ще му принадлежиш, дете мое. Довечера ние ще избягаме. Представи си само, в местния затвор се намира един честен мъж, който е живял в Манреса, близо до Родриганда! Мерзавецът Ландола е продал и него, понеже Кортейо поискал да бъде отстранен. Подозирам, че всички ние е трябвало да бъдем убити, ала ни е спасило сребролюбието на Ландола. С този испанец, който се казва Миндрело, съм уговорил бягството през тази нощ.
— Но как смятате да я захванете тая работа с бягството, дон Фернандо?
— На драго сърце бих ти казал, но чернилката за втори път вади часовника — пясъкът скоро ще изтече.
— А аз още нищо не съм чула за вашата съдба и преживелици.
— Ще ти разкажа, но за тая цел по-късно ще намерим време. Имаме на разположение само още няколко минути и трябва да ги употребим за повтаряне на думите, които научи. Тази нощ ще дойда тук с испанеца, а от теб не се иска нищо друго, освен да не вдигаш никакъв шум. А ако все пак възникне някаква мъчнотия, утре отново ще съм тук да продължим обучението.
Сега графът упражни с Ема споменатите фрази, при което евнухът кимаше одобрително с глава. Едва бе изтекъл за трети път пясъчният часовник, той се надигна, изпълнен с достойнство и каза повелително:
— Времето ти свърши. Следвай ме!
Подчинявайки се, Фернандо се изправи от своя кът. Но още преди да стигнат вратата, тя се отвори и влезе султанът.
— Аллах, вие сте точни! — рече той доволен. И обръщайки се към евнуха, запита: — Всичко ли чу?
— Всичко, о, повелителю — заяви запитаният с оня фалцетен глас, присъщ на евнусите.
— Той добро ли говори или лошо?
— Само много добро!
— Със сигурност ли го знаеш?
— С най-голяма сигурност, защото го чух. Султан Ахмед се ухили удовлетворен и се обърна към графа:
— Научи ли тя нещо?
— Да — отвърна онзи с твърда увереност.
— Какво е то? Мога ли да го чуя?
— Да, стига да заповядаш. Аз разговарях с нея много за теб. Запитай я за какъв те смята!
Изпълнен с любопитство, султанът отправи въпрос към робинята:
— Кажи, за какъв ме смяташ!
Графът направи знак на Ема и тя издекламира на харарски първата формула, която й бе втълпил:
— Ти си един велик властелин!
По лицето на султана плъзна усмивка на блаженство и той продължи да пита:
— Знае ли още нещо?