Изпълнен със страх, човекът се хвърли на земята и не посмя да каже повече и думица. Бегълците преминаха бързо през портата и сомалиецът отново заключи. От другата страна гореше лагерният огън на търговския керван, който още не бе приключил търговията си в Харар. Графът продължи да язди още известно време, след което нареди да спрат и слезе от камилата.
— Елате! — обърна се той към сомалийците. — Отсреща пасат животните на султана, а в един навес до тях има седла и мехове. Да опитаме да надхитрим пазачите и им отмъкнем две хубави камили.
Когато тримата стигнаха пасището, никакъв пазач не се упъти към тях.
— Къде ли може да са? — запита Абу Мурад.
— А-а, сигурно са оттатък при кервана, където не е толкова скучно като тук. — отвърна графът — Работата ни се улеснява. Вие си изберете камили, а през това време аз ще отида до навеса да подбера две седла.
Нямаше и четвърт час, и сомалийците обяздиха две бързи камили и сега бягащият керван, наброяващ шест животни, се приведе в движение. Когато Ема вчера съгледа пред себе си града и през ум не и мина, че днес ще го напусне, преоблечена като юноша.
3. Капитан Вагнер
Приблизително седмица по-късно един бриг плаваше под ветрилата си по протока Баб-ел-Мандеб. На мачтата на изящно построения морски съд се развяваше немският търговски флаг. Ала и без него се виждаше, че бригът е търговски, а не боен кораб. Но на палубата бяха монтирани четири оръдия, които все пак донякъде му придаваха войнствен вид. Наличието им можеше да се обясни с обстоятелството, че сигурността по онези морски райони не беше много голяма. И особено капитанът, занимаващ се с крайбрежна търговия, гледаше да е добре въоръжен, тъй като влизаше в съприкосновение с хора, на които никога не биваше да се разчита и които бяха в състояние да завладеят с вероломство плавателния съд.
Слънцето жарко напичаше. Подухваше наистина слаб бриз, ала все пак горещината беше толкова силна, че членовете на екипажа се бяха натъркаляли под опънатите ветрила, освободени от почти всичките си дрехи. Кормчията седеше на сянка под една тента, която бе закрепил по такелажа и надзираваше моряка на кормилото. Изглежда и на капитана бе станало твърде душно в каютата. Той се изкачи бавно, хвърли кратък поглед на палубата, втори към небето и се запъти към кормчията. Онзи понечи да се изправи съгласно устава, но капитанът му направи знак да си остане на мястото и се настани до него.
— Адска жега, Хинриксен! — подхвана лаконично той.
— Вярно, кептън Вагнер! — съгласи се кормчията.
— Благословен е за мен Северът, — продължи след кратка пауза капитанът — ама къде му текна на корабопритежателя да ни прати по тия брегове. Любопитен съм да зная дали тук действително ще развъртим добра търговия, както си е втълпил той.
— Преводачът е убеден!
— Тъкмо това ме дразни, че тук няма как да минеш без преводач. Да знаеше човек арабски, нямаше да е подложен на опасността да бъде измамен от тая другоземна пасмина. Я виж, някакъв плава насам! От коя ли страна е?
Бригьт държеше курс юг и в тази посока двамата сега забелязаха една точка, която не би могла да бъде нещо друго, освен плавателен съд. Кормчията посегна към далекогледа, но явно не му стана ясно.
— Никога, не се с мяркало подобно чудо пред очите ми. Погледнете сам!
Сега и Вагнер надникна през зрителната тръба. Не след дълго изрази мнението си с пренебрежителна усмивка:
— Трябва да е арабски кораб. До един час ще се срещнем и ще го заговорим.
Моряците също бяха забелязали непознатото платно и го разглеждаха с внимание. Двата съда все повече приближаваха един към друг, докато от брига вече и без далекоглед можеха да различат, че непознатият има една-единствена мачта, която бе наклонена към носа и носеше две чудато оформени платна, По палубата стояха мъже в тюрбани и оглеждаха изпитателно брига.
— Да заредя ли? — запита Хинриксен.
— Да. Изпрати ми и преводача!
Кормчията пристъпи към едно от оръдията и махна същевременно на облечения в арабска носия човек, който седеше на една рогозка отпред до шпира и пушеше дълга лула. Той се надигна бавно и се отправи към кормилото. Там заслони очи с длан, хвърли продължителен поглед на другия съд и запита капитана на що-годе разбираем английски:
— Искате да говорите с него?
— Да. — гласеше отговорът.
— Какво желаете да знаете за него?
— Най-напред — що за съд е?
— Това можете да научите и от мен. Той е патрулен кораб на валията на Сайла.
— Значи своего рода военен кораб?