— Да. Хората до един са въоръжени.
— Какво е предназначението на този вид кораби?
— Обикновено служат за търговия и превоз, както другите съдове и само при екстрени ситуации ги попълват с бойци. В Сайла трябва да се е случило нещо важно.
— Длъжни сме да го узнаем, тъй като и ние отиваме в Сайла. Ще превеждаш стриктно въпросите, които поставям и отговорите, които получавам.
Корабите вече бяха се приближили дотолкова, че можеха да се различават чертите на хората. Кормчията тъкмо възнамеряваше да даде сигнал с оръдеен изстрел арабинът да легне в дрейф, за да могат да говорят, когато от горната му палуба се разнесе пушечен залп. Той следователно изискваше самият бриг да обере ветрилата си. Капитанът високо се изсмя. Развесели го фактът, че съдът насреща му си придава престиж на военен кораб.
— Чухте ли го? — провикна се той към Хинриксен. — Тоя дребосък ни дава заповеди! Не хабете заряда! Нека му се подчиним и много съм любопитен какво ли ще поиска от нас. Лягайте в дрейф, момчета!
Маневрата бе проведена, бригът изгуби вятъра и направи завой. Арабинът стори същото и полегна почти борд до борд с немеца. На палубата си имаше петнайсетина въоръжени мъже. Застанал на мостика, арабският капитан викна насам:
— Как се казва корабът?
— «Нимфа»! — преведе бързо отговора на капитана преводачът.
— Откъде идва?
— От Кил.
— Къде се намира тоя град?
— В Германия.
— Това сигурно ще е някоя малка, жалка държавица, защото аз не я зная — рече арабинът самонадеяно. — Какво сте натоварили?
— Търговски стоки.
— А хора?
— Не. Пасажери нямаме.
— Нито даже избягали роби?
— Не.
— Ще дойда на кораба ви да проверя дали казвате истината.
За Вагнер това вече беше прекалено. Посредством преводача той запита:
— Кой си ти всъщност?
— Капитан на султана на Сайла.
— В Сайла има валия, а не султан. И аз няма да се подчиня нито на него, нито на слугите му.
— Значи се противиш и няма да оставиш да претърся кораба ти?
— Да, нямаш необходимите правомощия. Виж обратното е възможно. Ако аз поискам да дойда на твоя съд, не би могъл да ми попречиш.
— И все пак нямаше да ти позволя, защото съм военен кораб — отговори арабинът високомерно. — А теб ще принудя да пуснеш мен и хората ми на борда да претърся кораба ти.
— В какво ме подозираш?
— Търсим роби, избягали от Харар. Ти ни пречиш да претърсим кораба ти, значи тези роби са на борда.
— Те не са при мен. И няма как да бъдат при мен, понеже идвам от север и още не съм бил по вашите брегове.
— Така казваш ти, ама аз не ти вярвам. Ще вържа кораба ти с въже за моя и ще те отведа в Сайла! Нека там валията го претърси.
Заканата беше смехотворна и капитанът отвърна:
— Струва ми се, че разсъдъкът ти нещо не е наред. Как ще ме принудиш да взема въжето на борда? Приказките ти ме разсмиват.
— Сега се смееш, но скоро смехът ти ще се обърне на плач. Заповядвам ти да приемеш трима от моите хора, които ще донесат въжето на борда ти!
На Вагнер му дойде нещо на ум. Като почти всеки немски моряк и той беше приятел па хубавата шега. Сега му се удаваше възможност да се поразвлече и като кимна лукаво на хората си, се съгласи:
— Добре, да бъде волята ти, ще взема въжето на борда. Изпрати хората си и можеш да ме вземеш на буксир!
При един заповеден знак на арабина трима души скочиха с влекалото в една лодка, отнесоха го на брига и го привързаха здраво за носа. Държейки се като господари на кораба, те дадоха знак, че плаването може да започне.
— Проклетите хитреци! — ухили се кормчията. — Ами, че въжето им е прекалено слабо, за да ни мъкне и ще се скъса.
— Но е достатъчно здраво ние да ги помъкнем — рече капитана. — Изчакайте само да тръгнат.
Арабинът вдигна платната и обърна на юг. Вятърът изду лепените ветрила. Корабът се приведе в движение и обтегна силно влекалото. То щеше да се скъса, ако на капитанът не бе хрумнало да разнообрази шегата.
— Станете, момчета, и вдигайте платната! — изкомандва той. — Трябва да им помогнем.
Няколко минути по-късно бригът се намираше в пълен ход и понеже беше по-бърз от арабина, сблъскването беше неизбежно. Немецът сега се обърна чрез преводача към тримата араби:
— Викнете на хората си да плават по-бързо, иначе ще ги пратя на дъното!
Те поклатиха глави и не се осмелиха да предадат заповедта на предводителя си. Но оня забеляза опасността и кресна назад:
— Плавайте по-бавно, мискини! Не виждате ли, че ще ни блъснете?
— Ти плавай по-бързо, глупако! — нареди да му се викне Вагнер. — Да не си вземал на буксир съд, който те превъзхожда!