Още няколко мига и сблъсъкът щеше да последва. Тогава лично капитанът се залови за кормилото да промени малко курса.
— Не искам да ги потопявам, но все пак ще им дам един урок — каза той. — Ахой, момчета, внимавайте! Отсичайте всеки чужд такелаж, попаднал на борда ни!
В този момент бригът застигна арабина, който имаше по-ниска палуба. Ето защо не го удари по средата на широката кърма, а бушпритът му мина непосредствено над нея. Но тъй или иначе ударът беше достатъчно силен, за да послужи занапред за урок на арабите.
Ето какво стана. Десният борд на немеца плътно остърга левия на стражевия кораб, повличайки цялото му стъкмяване. То се напласти по здравия такелаж на брига и бе моментално отрязано от имащите готовност моряци. В следващия миг немецът се намираше пред арабина, вместо зад него. Влекалото отново се опъна и тъй като бе здраво вързано за кърмата па арабския съд, го завъртя и обърна с носа назад.
От палубата на немеца екна многогласен кикот, на който от арабина отвърнаха с яростни крясъци. Платната му увлечени и съборени, въжетата висяха на парцали и при своето обърнато положение корабът заплашваше да се наклони. Капитанът проклинаше и ругаеше, хората му крещяха и ревяха. Вместо да срежат въжето, с което бяха вързани за немеца, започнаха да стрелят с кремъклийките си по него, ала никой от отправените куршуми не причини някаква вреда.
Тогава един от тримата араби, намиращи се на борда на брига, пристъпи към капитана и каза чрез преводача:
— Заповядвам ти да спреш и поправиш нашия съд! Това вече беше връх на самонадеяността и смехотворността.
— Ти не можеш нищо да ми заповядваш! — отвърна Вагнер. Мъжът измъкна ножа от пояса си и заплаши:
— Не се ли подчиниш веднага, ще изпиташ гнева ми! Покорявай се, кучешки син!
— Охо, кучешки син ли рече? Ето ти отговора!
Вагнер замахна и без да си служи с преводач, залепи такава силна плесница на арабина, че оня залитна и се отърколи по палубата. В този момент и другите двама измъкнаха ножовете си и поискаха да се нахвърлят върху капитана, но погрешно си бяха направили сметката. Той притежаваше моряшки пестник, което означава твърда като стомана ръка. С два бързи удара ги извади от строя.
— Вържете тези безделници за мачтите, момчета! — заповяда сетне капитан Вагнер. — Нека им дадем да разберат какво означава да наречеш един немец кучешки син!
Заповедта бе изпълнена с най-голяма бързина. Матросите отнеха оръжията на арабите и ги вързаха така здраво, че ония не бяха в състояние да помръднат.
Междувременно положението на арабския съд бе станало по-опасно. Понеже бе теглен от брига за кърмата, бе започнал да черпи вода поради ниския си борд.
— Спрете, хаирсъзи! — ревна предводителят — Та не виждате ли, че ще потънем, ако не се подчините?
— Все ми е тая дали ще се издавите или не. — нареди немецът да се отговори. — Срежете въжето, щом искате да се спасите!
— Не бива да го режа. То не принадлежи на мен, а на валията!
— Е, тогава гълтайте морска вода за здравето на валията, додето се пръснете!
— Ама и ние самите можем да срежем влекалото. — подметна кормчията.
— Дори и през ум не ми минава! — заяви капитан Вагнер. — Аз им давам урок. Никога не съм бил по тия ширини, но много съм слушал за самонадеяността на тези хора. Тия роби и слуги, тия блюдолизци на незначителни и неизвестни владетели, се мислят за кой знае какви. Всеки друговерец смятат за куче, чието докосване ги омърсява. Аз не разбирам техния език, не зная и обичаите им, но моите обичаи те ще научат!
— Да, но ние плаваме за Сайла и значи ще влезем в контакт с валията. Той ще си отмъсти!
— Нека опита!
В този миг прозвуча многогласен крясък. Арабският съд се бе наклонил толкова, че заплашваше да потъне. Беше поел много вода, така че трудно и бавно би могъл да се изправи.
— Нима наистина сте такива глупаци? Хайде, режете въжето най-сетне! — заповяда капитанът на преводача да викне.
Но те бяха толкова объркани, че не го послушаха. Тогава Вагнер нареди на хората си да отрежат влекалото и да метнат в морето по посока на техния съд, намиращите се на борда на «Нимфа» трима арабски морски герои. Бригът вдигна всичките си ветрила и бързо се отдалечи.
Сайла не притежаваше пристанище и корабите са принудени да хвърлят котва в тамошния рейд, влизането в който е трудно поради наличните рифове. Така, че когато бригът стигна близо до града, трябваше да кръстосва цялата нощ и едва на утрото можа да се добере до входа. Поздрави града с оръдеен изстрел и пусна котва.