— Хаджи Шамакрай ме запозна с твоята молба.
— Моята молба? — запита Вагнер с добре изиграно удивление. — Аз не съм изричал никаква молба и мислех, че ще чуя някакво твое желание.
Ето и такъв обрат султанът не бе очаквал. Немецът беше налучкал верния способ. На тиранин като тоя човек може да вдъхне почит единствено с мъжествено поведение, защото тиранинът в дъното на душата си е страхлив. Така и владетелят на Харар заедно със страха изпита двойно уважение към капитана, което бързо се превърна в доверие. Поради това отвърна необичайно меко:
— Да, така е, имам едно желание, но не знам дали ти си човекът, способен да го изпълни.
— Опитай! — рече Вагнер просто.
— Валията разказа ли ти всичко?
— Нямам представа. По-добре да го чуя още веднъж от теб самия!
Султан Ахмед последва подканата и направи изложение на събитията от Харар, както и за стъпките, които е предприел, за да спипа бегълците. Но премълча и потули всичко онова, което можеше да урони собствения му престиж. От разказа му бликаше ярост и гняв, които даваха да се разбере към каква изтънчена жестокост ще прибегне, стига бегълците да имат нещастието да попаднат отново в ръцете му. И накрая приключи с въпроса:
— Считаш ли за възможно да се намерят робите?
— Да.
— Как? Да не би чрез заловения сомалиец Мурад Хамсади.
— Не. Този сомалиец е храбър мъж, защото е рискувал много. Той ще предпочете по-скоро да умре, отколкото да издаде баща си.
— Ще го измъчвам до смърт.
— Няма да имаш тая възможност, още преди това той ще е свършил със себе си. На негово място бих сторил най-малкото това.
— Мурад няма оръжия в себе си.
— Човек може да се самоубие и без оръжия. Има случаи с роби, на които не е било оставяно нищо, тъкмо за да не извършат самоубийство и въпреки това са отнемали живота си. От друга страна, съмняваш ли се, че не се е уговорил подробно с баща си и останалите, преди да тръгне да следи за някой кораб? Увещавай го, придумвай го, измъчвай го, той пак ще направи онова, за което се е споразумял с тях.
— И какво ще е то?
— Не съм го виждал и не го познавам, така че не знам. Може да речем да избяга от затвора си. Нима няма да се намерят помагачи? Да не би да липсват сомалийци в града? И не би ли могъл привидно да ви обещае, че ще ви отведе при бегълците, а пътьом да ви се измъкне? Или да ви отведе на засада?
— Как би могло да се осъществи?
— Съкровището ти не е ли при испанците? Не могат ли да подкупят и вербуват достатъчно хора, за да те нападнат?
Султан Ахмед се замисли. Той дълго стоя със сведен поглед и накрая отвърна:
— Не бях помислил за тия неща. Ти наистина си толкова умен, че можеш да станеш везир на някой султан. А аз си мислех, че каквото е трябвало, вече съм го извършил.
— А най-простото, най-лесното, най-сигурното не си свършил. Казваш, че бягството е мислимо, само, ако бегълците се натъкнат по крайбрежието на някои кораб, който да ги прибере. Е, защо тогава не е организиран един такъв прием?
Ахмед изгледа Вагнер с най-голямо изумление.
— Да не си си изгубил акъла? Аз самият, от когото избягаха, чиито съкровища отмъкнаха, който ги преследва, за да ги залови, комуто те дори отвлякоха най-красивата робиня, да ги подпомогна в бягството?
— Че кой пък ти е казал това? — ухили се немецът с превъзходство. — Нима наистина не ме разбра? На твое място щях по най-бързия начин да се настаня в някой съд и да плавам край брега. Те сами щяха да дойдат да се молят да ги вземем. Самият аз щях да стоя скрит. Но веднага след качването им на борда със съкровищата, щях да се появя и да ги заловя.
Султанът подскочи и възкликна:
— Аллах, Аллах! Имаш право! Ти си по-умен от всички нас! Удивен, валията също направи знак на съгласие.
— Къде са били нашите умове, та не ни дойде тая мисъл! — обади се той. — Да, ти си не само безстрашен и дързък, но и умен и хитър!
— Ние ще наваксаме пропуснатото, и то веднага! — извика султанът.
— Не веднага, първо обмислете зряло нещата! — посъветва немецът.
— И защо? Та нали си прав! По този начин най-сигурно ще ги заловим.
— Сега е вече кажи-речи късно. Бегълците са изпратили младия сомалиец като съгледвач, но той не се е върнал. Следователно те знаят, че е пленен и ще бъдат много предпазливи. Сетне, те са забелязали вашите кораби. Познават ли сомалийците корабите на валията?
— Да. — отвърна хаджи Шамаркай.
— Е, тогава бегълците знаят, че ще бъдат преследвани от тези кораби. Те няма да се приближат към никой от тях.
— Така е, ти отново си прав. — рече султанът раздразнено. — Изобщо ти си мъдър и находчив. Дай ни някакъв добър съвет! Ако ги спипаме, ще ти дам трийсет камили с пълни товари кафе.