— Хубаво разгледай кучия син! — обади се султанът.
— Няма ли да опиташ да му развържеш езика?
— Не, сега това е безполезно. Ти ще заловиш баща му и другите без да е проговорил. Пък сетне ще си получи наказанието!
— А не съществува ли все пак възможност да се измъкне от земята? Ако се поразмърда, пръстта ще се разхлаби!
— Няма начин, Мурад е вързан за кол.
— Наистина ли? На мен пък ми се струва, че вече е поработил.
При тези думи Вагнер се наведе към стърчащата от почвата глава и докато даваше вид, че опипва с лявата ръка почвата, задържа пред очите му дясната с бележката, за да я прочете, ако изобщо умееше да чете. Не забелязал нищо, султан Ахмед отвърна:
— Земята е здрава, не бери кахър.
— Но как може да го оставяш без надзирател?
— През деня стража не е нужна, ала нощем край него варди един воин, а тук до вратата стои още един. Невъзможно е да избяга.
— Ще дойда с теб до кораба. — произнесе султанът.
— И аз. — заяви повелителят на Сайла. Двамата имаха намерение да си изберат най-доброто от товара, преди да са дошли другите.
— Тогава побързайте, защото не остава време! — предупреди Вагнер, като погледна часовника си.
И едва бяха изречени тези думи, проехтя халостен оръдеен изстрел.
— Аллах, Аллах, какво е това? — запита султан Ахмед.
— Започнаха да стрелят! — извика хаджи Шамаркай.
— Защо? — осведоми се Ахмед стъписай.
— Защото мина времето и моят кормчия смята, че сте ме посрещнали враждебно. Трябва да побързам да го изведа от заблуждението!
— Да, побързай, побързай! Ние идваме след теб. — викна султанът.
Капитанът напусна с преводача къщата по най-бързия начин. Навън по улиците се бяха стълпили разтревожени мъже, които при появата му се уловиха за ножовете, ала все пак го оставиха да мине необезпокоявано. Като пристигна пред портата, той извади носната си кърпа и я размаха във въздуха, при което от кораба незабавно прозвуча едно «ура», а няколко мига по-късно се отблъсна една лодка, за да го вземе на борда. Когато стигна сушата, морякът на кормилото подпита:
— Е, как завърши разговорът?
— Всичко мина добре. — отговори Вагнер. — До вечерта, а навярно и за по-дълго, се отваря солидна работа. Но затова пък ще има допълнителна дажба и ако всичко приключи благополучно, в добавка и по една пълна месечна заплата. Отблъсквай!
— Ура за капитан Вагнер! — провикна се морякът и лодката се стрелна като чайка по вълните.
4. Измаменият султан
Кормчията Хинриксен посрещна Вагнер на борда със сърдечно ръкостискане. Личеше каква радост изпитва в този момент.
— Слава Богу! — рече той. — Вече ви бях отписал!
— Стреляхте цели десет минути по-рано!
— По тия места това не е прегрешение. Поне видяха, че сме мъже на място. А ако ви бе тръгнало на зле, може би тези десет минути щяха да ви отърват. Как протекоха нещата на сушата?
— Отлично. По-късно всичко ще ви разкажа. Сега ще започне търговията. Как стои въпросът с товара?
— Е, ами огледайте се!
Хинриксен го каза с голямо задоволство и имаше основание, тъй като цялата палуба беше запълнена с отворени сандъци и бали.
— Здравата сте се потрудили! — кимна капитанът одобрително. — Погрижете се и за порядъчно количество силен грог! До вечерта вероятно всичко ще сме продали.
— Наистина ли? — усъмни се кормчията.
— Да. Погледнете към сушата! Валията вече идва.
— А другият кой е?
— Ахмед, султанът на Харар. Те ще искат да вземат най-доброто за себе си. Що се отнася до нас, правим една надбавка от двадесет процента по нашите цени и продаваме само на сандъци и бали. Отбележете си го!
— Гръм и мълния, това се казва добра търговия! — С този радостен възглас Хинриксен побърза да се отдалечи, за да поеме задълженията си.
Когато двамата високопоставени гости се появиха на борда, бяха отведени най-напред в каютата. Беше предвидена трапеза, ала те отказаха — нетърпението им корабът час по-скоро да отплава, не позволяваше такова прахосване на време. Султанът бе помъкнал цяла торба с мариятерезиенталери и едно ковчеже със златни предмети — предимно гривни за ръце и нозе и огърлици, които беше задигнал от поданиците си. От своя страна хаджи Шамаркай показа перли, които най-вероятно също не бяха дошли по най-безкористния начин в негово притежание, така, че търговията можеше да започне. Двамата мъже поискаха да видят най-доброто. Изборът и пазарлъкът не траяха дълго, след което наредиха покупките да бъдат отнесени в лодката.