— Слизай! — изкомандва той, като привидно се спусна към другата лодка.
Но едва и последният слуга бе слязъл на бордовата стълбичка, Вагнер отново се появи на палубата. Един негов знак бе достатъчен да се вдигне котвата от дъното и да се опънат платната. Сетне се отправи към отсрещната страна, погледна през релинга към лодката на валията и подвикна на султана:
— Сега ще видиш, че удържах думата си и всички бегълци са в мои ръце. Кой от тях ти е най-ценният?
— Бялата робиня — отвърна Ахмед. — Ама ти защо не идваш?
— Защото мога да ти я покажа и без да идвам с теб. Погледни насам!
В същия миг Ема пристъпи към релинга и се показа на мъжете в лодката. Султанът подскочи втрещен и викна:
— Аллах, Аллах, това е тя! Трябва отново да се кача! Той се втурна през лодката към бордовата стълбичка, за която бе прикрепена. Но в този момент капитанът даде знак на един от хората си. Човекът вече беше отвързал въжето и го държеше в ръка. Сега го метна долу в лодката. Освободена, тя се разлюля силно под бързите крачки на султана и той се търколи на дъното, ала мигом стъпи на краката си и извика:
— Стой, какво правиш? Защо се отвърза от нас? Трябва да се кача, трябва да си взема робинята! Тя е моя собственост! А другите къде са?
— Тук!
Вагнер посочи Фернандо и Миндрело, които се бяха приближили до релинга и сега се показаха. По време на кратката продължителност на този инцидент, преводачът бе поел превода на разговора. Той и понятие нямаше, че търсените бегълци се намират на борда. Забелязвайки ги сега, прошепна крайно уплашен на капитана:
— Какво сте направил, сър? Това ще бъде и вашата и моята гибел! Султанът и валията жестоко ще си отмъстят.
— Pshaw! Не се страхувам от тях!
— Вие навярно не, но аз. Та нали често идвам до Сайла и Бербера!
— Е, ами не отивай повече!
— Това означава за мен голяма загуба.
— Която ще бъде обезщетена.
— Въпреки това не бива да продължава намесата ми като преводач в тая работа.
— Не е и необходимо. Ще говоря аз — обади се графът, доловил тихите думи на преводача. Сетне приближи релинга, та султанът да може добре да го види. Последният направи жест на смайване и възкликна:
— О, Аллах, те са там! Заповядвам ви веднага да ме вземете на борда!
— Това и през ум не ни минава! — ухили се Фернандо.
— Тогава слизайте вие при нас! Заповядвам!
— Да не си си изгубил ума? Че как ще ни заповядваш? Сега ние сме свободни мъже.
— Хайдуци сте вие! Къде са парите и съкровищата ми?
— При нас на кораба.
— Върни го!
— Би било смехотворно. Един княз на християните беше принуден да ти робува дълги години. Сега пък той те принуждава да му изплатиш една княжеска заплата. Остани със здраве и не забравяй урока, който днес получи от нас!
Лодката бе отнесена от кораба. Яростта на султана беше толкова голяма, че той не можа да произнесе и дума. Вместо него се обади валията:
— Повелявам ви да ни вземете на борда! Или искате да ви принудя?
— Ами опитай! — разсмя се Фернандо де Родриганда.
— Султанът ми даде документ, според който аз трябва да получа наградата.
— Поискай да ти я изплати. Условията са изпълнени. Ти трябваше да получиш наградата, веднага щом сме паднали в ръцете на капитана. Е, ние сме в ръцете му, значи оня ще трябва да ти издължи камилските товари!
— Кучешки син! — изскърца със зъби хаджи Шамакрай. — Вие ни измамихте.
— Но не и вие нас. Твърде глупави сте за тая цел! Сбогом!
Тогава валията посочи кораба с гневен жест и изкряска на хората си:
— Хващайте се за веслата! Да се прилепим отново към тях!
Те се подчиниха. Забелязвайки маневрата, Вагнер заповяда:
— Цялата команда, стани! Платната по вятъра, обърни кормилото!
Командата бе изпълнена мигновено. В момента, когато лодката щеше да се прилепи до кораба, той направи бърз завой. Съприкосновението се превърна в сблъсък. Лодката се обърна и изсипа пасажерите си във водата. От палубата наблюдаваха как плувците се мъчат да стигнат брега.
— Вижда се, че тиранинът ще се пръсне от злоба! — подметна дон Фернандо. — Горко на хората, върху които ще излее гнева си!
— Очаква ги моята участ, появя ли се отново в Сайла! — завайка се преводачът. — Валията ще ме затвори.
— В такъв случай има едно чудесно средство: Никога не отивай там, а аз от своя страна ще покрия предостатъчно загубите ти.
5. Островът сред океана
За късо време «Нимфа» бе в открито море. Бригът отплава за Аден, където оставиха преводача, двамата сомалийци и абисинеца да вървят по пътя си, богато възнаградени. Сетне обърна носа си на изток, към Индия, с курс Калкута. В началото бе говорено малко, тъй като всеки бе зает със собствените си мисли. И понеже в онези ширини горещините са нетърпими, денят мина в спане и мечти, защото воденето на кораба при този благоприятен вятър не изискваше кой знае каква работа. Но, когато след краткотраен здрач настъпи вечерта, пасажерите се събраха с капитана на задната палуба да обсъдят по-обстойно бъдещите стъпки.