Най-главното бе да се знае местоположението на самотния остров. Ема наистина го бе посочила, както го бе определил Стернау, но той не бе разполагал с необходимите инструменти, така че въпреки всичките му познания, данните можеше и да не са задоволителни. Следователно трябваше да се търси в указания район, докато се открие островът.
Тъй като духаше благоприятен пасат, подпомаганото от ветрилата плаване протичаше бързо. Пътем бяха взети въглища от Коломбо, Сингапур и Бризбейн и в крайна сметка корабът достигна остров Дюси, югоизточно от остров Памоту. Според изчисленията на Стернау атолът трябваше да е разположен по дължината на Великденския остров.
Капитан Вагнер започна да кръстосва. Това той прави в продължение па няколко дни, по без успех. Тъй като тук лесно можеше да се натъкне на подводни коралови рифове, се налагаше да бъде извънредно предпазлив. Ето защо нощем не поддържаше пара и оставяше кораба на дрейф. По този начин постигаха двойна цел — избягваха опасността от сблъсък и икономисваха въглища, от които параходът можеше да приема ограничен запас. Една нощ Вагнер стоеше на командния мостик — сега той си позволяваше само няколко часа почивка през деня — и оглеждаше внимателно отрупания с блестящи звезди хоризонт. До него бе застанал графът с нощния далекоглед пред очите. В един момент капитанът направи рязко движение и помоли:
— Подайте ми тръбата, дон Фернандо!
— Ето! Виждате ли нещо? — попита графът заинтригуван.
— Хмм! Там отпред, съвсем ниско до океана, забелязвам една звезда, чиято светлина ми се струва необичайна. Почти съм готов да се обзаложа, че стои под хоризонта.
— Но тогава не би била звезда?
— Не, а изкуствена светлина, пламък. Вагнер поднесе зрителната тръба до очите и дълго време гледа изпитателно, Най-сетне я свали и заяви категорично:
— Не е звезда.
— Я гледай! Да не би да е фенерът на някой кораб, идващ срещу нас?
— Не. Това са пламъците на огън, който гори на суша.
— В такъв случай сме в близост до някой остров?
— Най-вероятно. Моята тръба никога не ме е подвеждала. Наистина от днешните изчисления зная точно в коя точка се намираме, и че там на моята карта няма обозначен остров, но от това мога само да заключа, че приближаваме някой непознат къс земя.
— Господи, какво ли да е търсения остров! Дали да не разбудя веднага сеньора Ема?
— Не, още не. Погледнете сега! Огънят изглежда догаря.
Фернандо също забеляза, че светлото петно бавно намалява.
— Може би е някакъв метеор, а не изкуствен огън — усъмни се той тревожно.
— О, не. Огън е, запален от човешки ръце. Погледнете, сега напълно угасна, докато преди две минути пламтеше високо! Какъв извод вадите от този факт, дон Фернандо?
— Че горивният материал е много слаб.
— Правилно. А това отговаря на търсения остров. Огън, подхранван от цепеници или някакъв друг солиден горивен материал, няма да спадне толкова бързо, а сеньора Ема ни каза, че дървата на острова са кът.
— Значи твърдите, че там, където видяхме светлината, сега се намират хора? Дали и те не са забелязали нашата светлина?
— Не. По моя преценка огънят беше отдалечен на около три морски мили от него. Неговите пламъци играеха високо, докато нашият фенер на топа дава малка, спокойна светлина?
— И ако ни забележат, ще ни сметнат за звезда?
— Много вероятно, но аз ще дам сигнал.
Вагнер заповяда да изстрелят няколко ракети. Командата беше изпълнена, но без какъвто и да е резултат.
— Не ни забелязаха. — рече капитанът. — Ако бяха видели нашият сигнал, при всички случаи щяха да отговорят, като разпалят огъня отново. Май ще трябва да чакаме до сутринта.
— Но кой може да издържи? — възкликна дон Фернандо нетърпеливо. — Не бихме ли могли да дадем пара и отидем по-близо?
— Не. Сеньора Ема каза, че островът е ограден от опасни рифове, от които сме длъжни да се пазим. Вярно, че имаме безветрие, ала от друга страна едно леко вълнение от запад на изток. Следствие на него бавно, но постоянно се придвижваме, тъй че на зазоряване ще видим какво имаме пред себе си. Известно време Фернандо остана спокоен. Но, когато в него се затвърди убеждението, че целта най-сетне е достигната, наруши възникналата пауза с въпроса:
— Дали да не изстреляме едно оръдие, капитане?
— Не бих дал такъв съвет. — отвърна Вагнер. — Ако островът не е търсеният, жителите му — вероятно канаки — ще се изпокрият, като чуят гърмежа. Но, ако с пукване на зората ги изненадаме, може би ще съберем сведения, които да са ни от полза.
— А ако все пак е търсеният…?
— Тогава с изстрела няма да постигнем нещо повече, освен дето ще смутим съня на тези клети хора!