— Ще си ги затвориш — вметна чужденецът.
— Да ги затворя?… Е, да, да, това ще е най-доброто. Забавният съдържател отново се почувствува бит, ала побърза да добави:
— Но дрехите, дрехите се съсипват.
— При такива случаи човек облича по-износени! Тези думи наляха вода във воденицата на Пирнеро. Той се обърна рязко към ненавистния посетител:
— Да, вашите са достатъчно износени. Та нямате ли по-добри?
— Не.
Отговорът бе даден с такова безразличие, че събуди негодуванието на стария. Мексиканецът много държи на външния си вид. Облича се в пъстри живописни дрехи, обича да носи лъскави оръжия и украсява конската сбруя с какви ли не златни и сребърни дрънкулки. Нищо подобно не се забелязваше по непознатия Дори нямаше шпори на големите си, недодялани ботуши, а тези на мексиканците винаги са с огромни колелца.
— И защо нямате?
— Твърде скъпи са за мен.
— А-а, значи вие сте един окаян голтак?
— Да. — отвърна запитаният с равнодушие. Но все пак забеляза, че дъщерята се изчерви и го стрелна с поглед, в който се четеше молба за извинение.
Пирнеро не видя нищо и продължи с въпросите си:
— И какъв сте всъщност?
— Ловец.
— Ловец? И от това преживявате?
— Естествено.
Стария му метна презрителен поглед.
— В такъв случай мога само да ви съжалявам! — каза той отвисоко. — Как може в днешно време да преживява един ловец? Е, по-рано беше друго. Тогава имаше мъже, които вдъхваха на човек почит. Слушали ли сте за Мечешко сърце?
— Да, той беше най-прочутият апач.
— Или за Бизоновото чело?
— Той беше Крал на ловците на бизони.
— А за Гърмящата стрела?
— Той беше немец.
— Мой съотечественик! — произнесе съдържателят гордо. — Аз, трябва да знаете, съм от Пирна, откъдето Елба протича за Дрезден. Но най-велик от всички ловци беше Господарят на скалите, също така немец. Впрочем чувал ли сте изобщо за Черния Жерар?
— Разбира се, та какво за него?
— И той трябва да е дяволски тип. Сега се скита тук по границата. Тоя уестман се казва Жерар, а за това, че носи черна брада, го наричат Черния Жерар. Той и от дявола не се страхува. Неговият изстрел никога не пропуска и ножът му винаги попада в целта. Преди време беше турил око най-вече на разбойническите банди в Ляно Естакадо. Откак дойде насам от Севера, пътищата, кажи-речи, се очистиха от измет. Аз съм му много задължен, защото по-рано на десет пъти веднъж получавах стоките си. Такъв мъж да беше мой з… — Той размисли и спря посред думата. В присъствието на тоя клиент и през ум не му минава да подхваща любимите си опявалия. Ето защо продължи в друга посока: — Много ми се ще да знам какъв ли е по народност. Сигурно и той е немец, и то от края на Пирна, защото там хората са необикновени храбреци. Вие от коя страна всъщност сте родом?
— От Франция — отвърна ловецът.
— Проклятие! Значи сте французин?
— Точно така.
— Тъй, тъй! Хм! Хмм! Това е добре, сеньор!
Пирнеро се обърна рязко и не направи опит да продължи разговора. След известна пауза се надигна и напусна стаята, давайки знак на дъщеря си да го последва. Тя се подчини и го намери в килера.
— Ти — поде той, — чу ли какъв е оня?
— Да, французин. — отвърна Резидиля.
— При това положение съм длъжен да те предупредя.
Знаеш ли, че ни натресоха един австрийски принц, който ще става император на Мексико?
— Разбира се, нали навсякъде само за това говорят.
— Е, нека ти кажа, че австрийците до един са хубави хора. Те наистина смятат по гулдени, които имат стойност само седемнадесет гроша, ама мен какво ме касаят останалите три. Аз нямам нищо против австрийците и този принц Макс трябва да е добър човек. Но това, дето се е оставил да го домъкнат французите, не се харесва на мексиканците и те не искат и да знаят за него. Те казват, че оня Наполеон III е измамник, няма да изпълни обещанията си и по-късно ще изостави и принц Макс. Те не искат да имат император, искат президент и той трябва да е Хуарес.
— Който сега пребивава й Ел Пасо дел Норте?
— Да. Поради това французите дават мило и драго да го заловят. Те вече владеят цялата страна и едва не го спипаха в Чиуауа. Но той се измъкна благополучно към Ел Пасо дел Норте. Толкова далеч нагоре към Индианската граница ония наистина не смеят да отидат, но се говори, че искат да изпратят наказателен отряд и да го ликвидират. Ето защо човек трябва да е предпазлив и да се пази от всеки французин.
— Но не и ти. Какво ти влиза на теб в работата Хуарес?
— О, дори много! — отвърна Пирнеро с важна физиономия. — Досега съм премълчавал пред теб, че имам необикновен усет към политиката…