— Не става. Вярно, че сега вече не я обичам, но тя ме направи толкова нещастен, че е невъзможно да я забравя.
— Нещо не проумявам, сеньор. Как може да бъдете нещастен, след като вече не я обичате?
— Защото моето нещастие всъщност не е последица от нейната невярност, а от предателството й.
— Ах, тя е говорила лошо за вас? И то беше лъжа?
— Не, сеньорита, за съжаление беше истината. При тези думи Резидиля се почувства объркана и отчуждена. Тя не можеше да си даде равносметка за своето състояние, но продължи да пита:
— Вие само се шегувахте, нали?
— Защо ще си правя шеги с вас, сеньорита? Не, не, казах ви пълната истина.
Тя сведе глава, по лицето й се прочете разочарование, а и гласът й прозвуча по-студено, когато каза:
— В такъв случай прощавайте, че ви отегчих с въпросите си! Но колкото пъти сте идвал при нас, винаги сте бил толкова мълчалив и тъжен, че ми е жал за вас. От очите ви сякаш всеки момент могат да се отронят сълзи.
— Да, срещат се понякога хора, които носят цял поток сълзи в себе си и все пак са горди, когато това се забележи.
— О, аз добре го забелязах. И тогава си помислих, че една приятелска дума навярно би ви зарадвала. Има лица, които не ни се виждат чужди, сеньор. Не сте ли го разбрал и вие?
— Да, но едва тук, при вас, сеньорита. Момичето се изчерви. Ето защо той продължи извинително:
— Не бива да ми се сърдите за тези думи. Но ако ви действат зле, ще си тръгна и никога повече няма да се върна.
— Не, не го правете сеньор — отвърна бързо тя. — Все пак би ми било много приятно да ви виждам по-малко тъжен, отколкото досега и ако не желаете да ми кажете нищо за себе си, на драго сърце бих узнала името ви.
— Наричат ме Мазон, сеньорита!
— Мазон? Да това е френско име. А собственото ви?
— Казвам се Жерар.
— Жерар? Ах точно както Черния Жерар, за когото татко спомена преди малко. Вие също имате такава черна брада, каквато той носел. А можете ли да ми кажете значението на името Жерар?
— То означава Силният или Защитникът, така някога ми каза моят учител.
— Силният? Да, това ви отива. А който е силен, може да бъде и добър защитник.
— За жалост аз не бях, дори тъкмо обратното.
— Какво имате предвид, сеньор?
Запитаният погледна печално навън в далечината и отвърна:
— Аз бях garrotteur[11].
— Garrotteur? He разбирам, какво означава това?
— Да, тази дума сигурно никога не е стигала до вашия невинен ум. В такъв случай знайте, сеньорита, че в големите градове, в които живеят съвместно милиони хора, хиляди от тях вечерта не знаят откъде на сутринта ще намерят хляб. Но по-лошо от това са хилядите, които вечерта си казват «Ако тая нощ не си откраднеш твоя хляб, утре трябва да гладуваш». Те са роби на престъпността. Повечето не са съвсем виновни, а много дори невинни. Бащата тласка сина, майката дъщерята, към престъпления, не се развива чувство за порядъчност и ето как тези хора живеят на стъпалото на лисицата или лъва, чиято природа повелява плячка и кражба. Те са класът хищници на човешкия род.
— Боже милостиви, трябва да е много трагично!
— По-трагично, отколкото си мислите.
— А вие, сеньор! Нали искахте да кажете нещо за себе си?
— Именно. Аз бях едно такова хищно животно.
— Невъзможно! — възкликна Резидиля стъписана.
— Напротив, за жалост! Наистина не обвинявам никого, но навремето послушах моя баща. Ние бяхме бедни, ала научени да презират работата. Баща ми беше слаб и крадеше. Аз обаче — по професия първоначално ковач — гаротирах, което ще рече: бродех нощем по улиците, мятах една примка на гърлото на срещнатия минувач и стягах, додето изгубеше съзнание, след което опразвах джобовете му.
— О, Боже мой, колко е ужасно всичко това! — промълви Резидиля трепереща.
Беше пребледняла като мъртвец. Тъй седеше мъжът, единственият, когото би могла да дари с любовта си, а той й разказваше, че е престъпник. Защо бе нужна тази ужасна откровеност?
Тя трепереше с цялото си тяло.
— Да, ужасно е! — продължи Жерар Мазон с равнодушие на човек, който е оставил най-лошото зад себе си. — Но дойде още по-лошо. Запознах се с онова момиче. Залюбихме се и аз й давах всичко, което ограбвах. Един ден завързах познанство с един много лош човек. Той ми предложи голяма сума да извърша едно престъпление. Аз привидно се съгласих, но защитих жертвата и отнех на убиеца за наказание всичките пари. Вече ми се искаше да стана честен човек и дадох всичко на Миньон, която обаче ме измами, заслепи се по някакъв знатен господин, предпочитайки го пред мен и прогуля с него плячката. А когато я заплаших, каза, че ще ме доложи на властите.
11
От испанската дума garrote — средновековен инструмент за изтезание и задушаване. (Б. пр.)