— Той има дъщеря? Навярно млада и красива?
— Защо млада и красива?
— Защото за тези две качества не представлява трудност да създават рекламен шум, разбира се, стига именно тях да е заложила във везните. Вие например сякаш сте създадена тъкмо за тая цел — да подкрепите някой вербувач.
— Аз вече го правя, като действам за Хуарес. Що се отнася до дъщерята на Кортейо, тя е като бостанско плашило.
— Познавате ли я? Виждали ли сте я?
— Не. Познавам я само по портрет. Хората разправят, че сеньорита Хосефа се смята за красива. И тя наистина трябва да има такова мнение за себе си, иначе не би изготвила и раздала хиляди свои портрети.
— Вие имате ли някой тук?
— Да.
— Покажете го, моля ви!
Емилия измъкна портрета от едно сандъче и го постави пред Жерар.
— Ето я, за тази дръглива особа става въпрос!
Жерар Мазон хвърли любопитен поглед и се изсмя високо.
— Грандиозно, но само като обект за изследване на грозотата. Не мога да проумея самомнителността на това женище.
— Е, нека й оставим щастието да я съзерцават и осмиват хиляди хора! А вие какви други новини имате?
— Наполеон най-сетне започна преговори със Съединените щати върху съдбата на Мексико.
— В такъв случай ерцхерцог Макс е на края на императорската си кариера. Съединените щати няма да търпят император на Мексико.
— Мислители?
— Разбира се. Това ясно пролича от нотата, която Съуърд, секретарят на Съединените щати, изпрати в 1864 година до Дейтън, своя пълномощен министър в Париж.
— Какво гласеше тя?
— «Изпращам ви копие от решението, което на четвърти този месец беше взето единодушно от Парламента. То изразява реакцията на тази държавна институция срещу признаване на една монархия в Мексико. След всичко, което съм ви писал по-рано за сведения на Франция с цялата си откровеност, едва ли е необходимо изрично да подчертавам, че в съдържанието на взетото решение е залегнало всеобщото мнение на народа на Съединените щати относно Мексико.»
— Охо, добре сте я запомнила! Та вие сте я научила наизуст.
— Онзи, който държи на Хуарес колкото мен, е длъжен да запечатва в ума си съвсем точно подобни ноти.
— Според нея действително всички надежди за Макс са изгубени. И как реагирал френският император?
— В своето чувство за могъщество, той запитал американския пълномощен министър: «Война ли искате или мир?» Смятал, че гражданската война в страната създава достатъчно проблеми на Съединените щати и една евентуална война с Франция ще ги стресне. Но сега явно на Наполеон е дошъл по-добър ум и, както казахте преди малко, е влязъл в мирни преговори с тях. Това е непогрешим признак, че изоставя ерцхерцога… Но, скъпи Жерар, вие отново трябва да се отправите към вашия пост. След две минути майорът ще се появи. Той винаги е точен.
— В такъв случай ми дайте ключа и фенера!
— Ето. Дрехите са отвън.
Емилия отвори едно отделение на писалището си, извади един ключ и малък дискретен фенер и му ги подаде. Той ги взе и запита:
— Колко време ще остане тоя майор при вас?
— Пита се, колко време ще ви е необходимо да приключите със записките си.
— Не мога да кажа предварително. Дайте ми един час!
— Добре, след един час, смятано от сега, майорът ще ме напусне. Не се оставяйте да ви завари! Аз ще използвам претекст главоболие.
Жерар излезе от стаята през една, странична врата и се озова в малко помещение, служещо за съхранение на излишните прибори. Беше тъмно. Ето защо запали фенера и на неговата светлина забеляза на един стол метнати дрехи на слуга. Съблече своите и облече тях. Скоро долови гласове. Майорът беше дошъл. От тази стаичка той вече на няколко пъти бе подслушвал и познаваше гласа му.
— Dios, колко сте красива днес, сеньорита! — чу го да казва. — Ласкаете ме, — отговори Емилия, — напротив, трябва да имам доста уморен и изтощен вид.
— И каква е причината, уважаема моя?
— Целия ден страдам от силно главоболие.
— О, мигрена?
— Да. И на драго сърце бих отложила разговора, ако позволението ми да ме посетите не бе така категорично.
— Какво нещастие! И ще ме отпратите?
— Не веднага. Искам да видя докога ще мога да контролирам нервите си. Настанете се!
Жерар остана доволен от това въведение. Затвори фенерчето и го пъхна в джоба. После напусна стаичката, излезе в осветения коридор и огледа дали няма някой. Като не забеляза никой, се промъкна безшумно надолу, измъкна ключа и отвори някаква врата. Ключът беше шперц — отваряше всички врати в къщата. Жерар се вмъкна бързо и се намери в помещенията, обитавани от майора, и които той добре познаваше, понеже вече беше идвал тайно тук. Емилия беше наела цялата къща, а това жилище бе отстъпила на майора.