Выбрать главу

Жерар се заключи отвътре, измъкна фенерчето и го отвори. Намираше се в антишамбъра, където не се задържа. В съседство бе разположена работната стая на майора, ако изобщо можеше да се говори за работа на един френски майор в Мексико. Тя имаше два прозореца, чиито кепенци бяха затворени и не пропускаха светлина. Следователно Жерар нямаше защо да се опасява, че ще бъде открит отвън. Тук бяха разположени три маси, на които бяха разхвърляни карти, планове, бележници и записки. С тези неща прерийният ловец започна обстойно да се занимава. Той прегледа внимателно всичко и трябва да бе открил важни неща, защото извади листове от едно чекмедже й започна да си води бележки и прави преписи от различни документи. Всичко това ставаше с трескава бързина, тъй като явно времето от един час бе твърде късо отмерено за важните сведения, които намери.

После Жерар Мазон се постара да постави всичко в точното положение, в което го бе заварил и прибра бележките си в преписите. Угаси и фенера, понеже вече не се нуждаеше от него. В тъмното се отправи обратно към вратата на антишамбъра и внимателно отключи. По коридора се задаваше някакъв слуга. Той го изчака да подмине, излезе, заключи бързо и се отправи безшумно към стаичката, от която беше дошъл.

Мазон стигна там благополучно, без някой да го забележи и се преоблече. Той винаги слагаше други дрехи, когато отиваше в жилището на майора, та ако оня случайно го мернеше да го помисли за слуга. Зарадван от сполучливия удар, пристъпи до другата врата и се заслуша. Майорът изглежда имаше намерение да си върви, защото го чу да казва:

— Наистина се чувствам крайно нещастен, дето не мога да остана повече.

— Аз също се чувствам нещастна, че заради болките съм принудена да се сбогувам с вас.

— Кога мога да дойда отново?

— След четири дни.

— След четири дни? — учуди се французинът. — Защо чак след толкова много време?

— Защото се надявам дотогава да съм се оправила. Мигрената е упорито зло.

— Е, в такъв случай по-добре да не уточняваме деня. Ще дойда веднага, щом оздравеете.

— Приемам с удоволствие.

— Ще имате ли добрината да ме уведомите, сеньорита?

— Разбира се.

— Благодаря. Ще бъда щастлив да дойда и ви поздравя с оздравяването. Лека нощ!

Майорът тръгна. Жерар позабави влизането си, та нали майорът би могъл да се върне под някакъв претекст или причина. Емилия обаче сама отвори вратата и запита към тъмната стая:

— Тук ли сте?

— Да. Той разказа ли ви нещо?

— Не!

— Жалко! Дойдох, за да науча колкото може повече.

— Е да, но бях принудена да бъда по-мълчалива, отколкото го налага едно ловко подпитване. От друга страна, мислех си, че днес ще откриете каквото ви е нужно.

— За щастие ми се удаде.

— Ах, открихте ли нещо?

— Да, твърде много.

Емилия го погледна очаквателно.

— Нямам време за губене, защото нещата, които узнах, изискват бързи действия. Мога само да ви кажа, че намерих копие от една Заповед на Базен, според която в близките дни оттук трябва да потеглят три роти, за да завладеят форт Гуаделупа.

— Ама, че беда! Та това е много лошо!

— Не чак толкоз! Вече съм подготвен: Все още не съм ви казал, че до няколко дни ще имам на разположение над петстотин апачи, предвождали от моя приятел Мечешко око.

— О-о! Мечешко око! Не е ли той младият вожд на апачите, който навсякъде търси дирите на безследно изчезналия си брат Мечешко сърце?

— Да, същият! С негова помощ ще унищожа трите роти.

— Само да знаех какво целят французите с превземането на тоя малък, незначителен форт! Каква полза би могъл да им допринесе?

— За да отгатне, не е нужно човек да е бил във военно училище. Този стратегически ход без съмнение касае Хуарес. Искат да го ликвидират в Ел Пасо дел Норте изотзад от Гуаделупа. Само по тази причина това място има стойност за французите. Но аз ще се погрижа да не го получат. Зная маршовите им отсечки. Нещо повече, дори се запознах с картите и плановете им.

— Тези французи забравят, че Хуарес далеч не е още на края на силите си. Половината Мексико само чака неговия знак, за да се дигне.

— И това ще стане в най-скоро време, можете да бъдете уверена. А сега тук приключих и трябва да тръгвам. Жерар се изправи.

— Сбогом Жерар! Кога ще дойдете пак?

— Не знам, но мисля, веднага щом е възможно. И тъй, лека нощ!

Той напусна стаята по пътя, по който беше дошъл и размени при старата градинарка, която го посрещна, монашеското расо срещу пушката. Нямаше и представа, че се насочва право в ръцете на голяма опасност. Когато се бе промъкнал на идване през аванпоста, Жерар мина в близост до един от часовите. Онзи долови някакъв лек шум и наостри слух, ала не чу нищо повече.