— Мосю, не ни огорчавайте?! Всички ние горим от желание да видим този мъж. Нима ще постъпите толкова нерицарски, като отблъснете молбата на присъстващите дами?
Комендантът се замисли за миг. Беше поласкан от мисълта да представи на отбраната компания пленника си, поради което нареди:
— Така да бъде, доведете го тук, лейтенант! Донесете и оръжията му! Нека огледаме тая прословута пушка.
Лейтенантът се отдалечи и след кратка пауза на безмълвно очакване влезе с ловеца, придружаван от група въоръжени войници.
— Ела насам! — заповяда комендантът. Жерар не даде вид да е чул заповедта.
— Насам, казах!
Полковникът посочи с пръст мястото, където трябваше да застане пленникът. Но понеже той и сега не се подчини, лейтенантът му нанесе силен удар. В същия миг Жерар се извъртя и му тегли един здрав ритник в стомаха. Оня залитна и се строполи, изтървавайки оръжията, които носеше.
— Ще ви науча как се посяга на Черния Жерар! Инцидентът и думите на пленника предизвикаха голямо вълнение. Французите насочиха вниманието си към опозорения другар, докато мексиканците вече отписаха дръзкия ловец. От своя страна дамите бяха въодушевени от безумната смелост на тоя мъж, който макар вързан, заобиколен от врагове се реши на подобна постъпка. Офицерите нададоха гневни викове, а лейтенантът поиска да се нахвърли върху Жерар, ала полковникът заповяда тишина.
— Да пропуснем този акт на грубост, — заговори той, — наказанието няма да остави дълго да го чакат. Обещавам, че за деянието си той ще бъде нашибан до кръв! — И обръщайки се към Жерар, запита: — Заповядах ти да се приближиш. Защо не се подчини?
Пленникът го изгледа мрачно, без следа от страх.
— Не съм наемник под ваша команда, а мъж от саваната, който заслужава уважение. Хората са свикнали да разговарят с мен на «вие» и аз няма да дам нито един отговор, ако не употребявате учтивата форма.
Комендантът се усмихна презрително.
— А аз съм свикнал да разговарям с хора, които раздават ритници, само на «ти».
— Това въобще не ме интересува, мосю. Човек съблюдава обичаите на страната, в която се намира. Присъстващите сеньори и сеньорити ще ми дадат правото, че мексиканската нация е учтива и кавалерска. Един способен уестман не стои по-долу от кой да е офицер. Преди малко вече ме заплашиха с приклад, а сега преминаха към истински удари. Задължение ми беше да приуча вашия лейтенант на по-добри обноски в присъствието на мексикански дами.
Погледите на дамите се отправиха към дръзкия ловец, изпълнени с възхита. Офицерите обаче заръмжаха гневно, докато комендантът не даде знак за мълчание и отвърна на пленника:
— Бих могъл да продължа с моето «ти» и да приемам мълчанието като признание на моите въпроси. Но нашите дами са любопитни да чуят какво ще кажете по-нататък, затова ще ви говоря на «вие», щом е толкова голямо желанието ви. Вие ли сте Черния Жерар?
— Да.
— Каква работа имахте в града?
— Направих едно посещение.
— На кого?
— Това си е моя тайна.
— С каква цел?
— Прогонване на враговете.
— Охо! И кои разбирате под «врагове»?
— Французите.
— Трябва да се признае, че сте доста откровен. Бих го окачествил едва ли не като нахалство. Наричате французите врагове, и то след като самият сте французин.
— Бях французин, но никога не съм бил оръдие на императорска жажда за кръв. Обичам Мексико и неговите жители и на драго сърце рискувам живота си, за да се освободят от настоящето неправомерно правителство.
Комендантът застина от това убийствено пренебрежение. Накрая каза:
— Повече нищо няма да можете да направите за така нареченото «освобождение», защото това, което току-що изказахте, е напълно достатъчно за произнасяне вашата присъда. Ще напуснете тази зала, само за да бъдете разстрелян. Но преди това ще бъдете нашибан за ритника, докато месото се отдели от костите ви. Имате ли нещо да кадете във връзка с последната си воля?
— Сега не. И изобщо ще ви помоля да предоставите на мен сам да реша кога ще произнеса последната си воля.
— Вие наистина сте невменяем! Откъде сте родом?
— От Париж, откъдето се домъкнаха толкова безумци.
— Не се подигравайте, в противен случай бих могъл да утежня присъдата! Действително ли имате съюзници в града?
— Ако знаехте колко са, щяхте да се ужасите.
— Говори се, че сте се сприятелил с Хуарес. Знаете ли плановете му?
— И неговите и вашите.
— Хайде стига сте ги разтягал! Какво ли пък ще знаете за нашите планове!
— Всичко. Последиците ще го покажат!