Ловецът се подсмихна.
— До неотдавна трябваше да бъдете в Чиуауа. Той е бил там.
— Тоя съвет не ми върши работа. Сега там са французите.
— Той тъкмо заради французите отишъл. Така чух.
— И какво ще търси при тях, а?
— Да разкрие плановете им.
— Значи да ги шпионира? Глупости! По-скоро си мисля, че французите идват при нас да правят шпионаж. На тях по им подобава.
Пирнеро метна един гневен поглед па клиента. Черния Жерар не се подведе и продължи равнодушно:
— И все пак той е бил там, само че са го заловили.
— Caramba! Вярно ли?
— Да. — потвърди Жерар с лека усмивка.
Той от сърце се радваше, че старият е така пристрастен към Черния Жерар. Онзи обаче забеляза усмивката и запита начумерено:
— И вие сигурно се радвате? Не сте ли и вие Французин?
— Действително, ала въпреки това не одобрявам решението на императора да изпрати войски в Мексико.
— Как? Какво? Не го одобрявате?
— Не.
При този отговор старият забрави политическите си дарования, подскочи от стола, прекрачи към посетителя и викна:
— И вие наистина смятате, че ще го повярвам? Аз вярвам само едно, а именно — вие самият сте френски шпионин, който се мъкне при нас да подпитва. Нарочно говорите против вашия император. Ама аз не съм толкова глупав, колкото си мислите! Тия работи са ми ясни. Прозрях Ви, защото се издадохте.
Резидиля се разтревожи и пребледня. Жерар обаче запита спокойно:
— И с какво толкова съм се издал?
— С радостта си, че французите са заловили Черния Жерар.
— Е, да но и вие самият ще се зарадвате, като ви кажа, че му се е удала възможност да натрие носа на французите. Той веднага им избягал.
— Хайде бе! Наистина ли? Тогава бъдете така добър да разкажете!
— С най-голямо удоволствие, сеньор Пирнеро. Жерар Мазон разказа приключението си, без да даде да се разбере, че самият той е героят. По понятни причини пропусна да спомене и съвместната работа с Емилия. Пирнеро го изслуша с пълно съпричастие.
— Да, да! — възкликна той накрая, — Черния Жерар те не могат да заловят. Знае си работата той! Значи им казал истината? И дори вие се радвате?
— Естествено. Вярно е, че съм роден във Франция, но обичам Мексико и завинаги ще остана тук. Ето защо мразя Наполеон, който залива в кръв тази красива страна и ще дам всичко от себе си за неговото прогонване.
— Вие ли? — запита старият с особено натъртване. — Я оставете това! Вие не сте в състояние да сторите абсолютно нищо. Тия неща се вършат от мъже като Жерар. Аз съм му много благодарен, задето очисти пътищата от всякаква сбирщина. А не знаете ли случайно дали е семеен?
— Доколкото знам, още не.
— Хмм, това е добър ход от негова страна, който ми харесва. Но пък не бива да продължава много дълго. Такъв мъж трябва да има жена, която да му донесе състояние. Така ще си има домашно огнище, нещо твърде ценно, когато някой път вятърът събори някой ригел от покрива. А да знаете в кои местности най-вече обича да ловува?
— Навсякъде, където се среща дивеч, Но научих, че в близко време ще има работа насам при реката.
— Насам при реката? Caramba! Да не би и във форт Гуаделупа? Това наистина ще ме зарадва безкрайно много. Обича ли Черния Жерар да пие джулеп?
— Най-много една чашка.
— Или много или малко! Онзи, който иска да пие джулеп във Форт Гуаделупа, непременно трябва да се отбие при мен и ето как, мисля, ще мога да го видя.
— Убеден съм, че той ще намине към вас.
— Наистина ли? Чуваш ли Резидиля?
Щерката не отговори. Намираше се в твърде неловко положение. Начинът, по който баща й говореше за женитба, за нея беше цяло мъчение.
— Е, не чу ли? — изръмжа старият сърдито.
— Да — отговори тя.
— Добре. А най-доброто е, че аз веднага ще го позная по пушката. Нейният приклад е от чисто злато, от който той отчепква, когато му се налага нещо да плати. Ето това се казва пушка! Не като оная стара цепеница, която сте облегнал там до вас. Ама я кажете, вие къде всъщност нощувате, а?
— Навсякъде и никъде.
— Което ще рече, нямате постоянно местожителство! И все пак трябва да имате къща или поне някоя колиба, където да се подслоните през зимата.
— Когато се заснежи, си строя там, където се намирам. През зимата се ловува, през пролетта се обработват кожите, след което се отнасят до някой форт или град за продажба.
— Това знам аз добре, ала благодаря за такъв живот. Вземете си жена, та да се застоите някъде! Вие наистина сте французин, но ако не приемате нищо от Наполеон, все ще си намерите жена — някоя индианка или пък някое бедно, трудолюбиво момиче. Богата, разбира се, напразно ще търсите, защото самият вие надали някога ще имате една прилична жилетка. Къде всъщност ще dime днес при това отвратително дъждовно време, сеньор?