— Тук.
Старият удължи физиономия и изгледа посетителя подозрително.
— Тук, при мен? Хм, хмм. Че имате ли пари? Вие винаги пиете само по една чаша джулеп. Това не е признак за богатство.
— Татко! — осмели се да се обади умоляващо дъщерята.
— Какво пък? — попита оня. — Е, да, ти имаш състрадателно сърце. Аз обаче предпочитам да заложа на сигурно. Ако този сеньор заплати предварително постелята, може да остане у нас.
— Ще платя. Колко ще струва? — запита Жерар усмихнато.
— Един куартильо.
Един куартильо възлиза приблизително на десет наши пфенига.
— Само един куартильо? — учуди се ловецът.
— Да, защото все пак ще лежите на слама.
— Защо? Та аз мога да си заплатя леглото.
— Няма да я бъде. Я се погледнете само! Резидиля се изчерви до ушите, но не посмя да направи забележка.
— Добре. — съгласи се Жерар. — Ето ви един куартильо за постелята и едно тлако за джулепа. Сега доволен ли сте, сеньор Пирнеро?
— Да. Едно тлако е половин куартильо.
— И тъй като сега всичко е наред, — рече Жерар — позволете да отида да си легна.
— Да спите? Още сега? Посред бял ден? В ред ли сте?
— Уморен съм. А това, както разбирате, може да се случи понякога на един ловец.
— Да, да, най-малкото на някой добър. Всъщност какво застреляхте днес?
— Още нищо.
— Ето ти на! Ама хайде да не ви задържам, вървете в името Божие и спете колкото щете! Резидиля, отведи госта при вакуеросите!
При вакуеросите? Значи трябваше да спи в пристройката. На ловеца впрочем това беше безразлично, макар, че повече би го зарадвало след дълги месеци най-сетне да отпочине в прилично легло.
— Буенас ночес, сеньор Пирнеро! — каза ловецът, вземайки пушката си.
— Буенас ночес, сеньор! — отговори старият и се настани отново до прозореца, за да продължи скучните метеорологични наблюдения. Резидиля спря Жерар отвън до вратата.
— Простете на баща ми! — помоли тя. — От време на време той става особен, ала иначе е много добър.
— Няма какво да прощавам, сеньорита. — отвърна ловецът.
— Негово право е да настанява клиентите си където му е угодно.
Аз и на сламата ще спя добре, защото съм яздил за шест дни едно разстояние от триста левги.
Резидиля плесна изумено с ръце.
— Триста левги! Как е възможно?
— За целта ми бяха необходими осем коня, не съм слизал от гърбовете им.
— О, тогава е цяло чудо, че не сте признали. Елате бързо!
— Останете тук, сеньорита! Навън вали и ще се измокрите. Зная къде да намеря вакуеросите.
— Ах, действително ли мислите, че ще ви оставя да спите на сламата? С тези мокри дрехи? На, елате с мен!
Момичето тръгна нагоре по стълбите и Жерар я последва. Резидиля отключи горе някаква врата, пропусна го да влезе и той се озова в стая с едва ли не аристократична обстановка.
— Ама това не е спалня за непознати! — смая се той.
— Действително не. — усмихна се тя доволно. — Тук преспиват нашите роднини, когато ни идват на гости. Тук се бе установила й моята братовчедка Ема Арбелец, когато бе последния път у нас. Оттогава тя изчезна. Седнете засега! Гладен ли сте?
— Не, но съм много уморен.
Резидиля излезе за малко. С тия негови дрехи той наистина никак не пасваше на това прелестно помещение, ала все пак се настани в едно меко кресло. Когато Резидиля се върна, той беше заспал. Тя постави един свещник на масата, наля вода в легена и огледа съчувствено Жерар.
— Бедният! — съжали тя ловеца — Колко ли трябва да е уморен, за да заспи толкова бързо! Тук обаче е пушката му и аз мога да се убедя.
Та посегна внимателно към карабината и я вдигна. Беше много тежка. Огледа съсредоточено приклада и погледът й се прикова към мястото, където френският сержант беше отстранил оловото.
— Злато, истинско злато! — прошепна тя. — Значи това е той! Моето предчувствие не ме подведе! Ох, как се радвам! Но след като самият той не говори по тоя въпрос, аз също ще си мълча и ще се правя, че не знам.
Тя остави отново пушката и докосна леко спящия, за да го събуди.
— Резидиля! — прошепна той насън. Момичето се изчерви, бутна го по-силно и той се разбуди.
— Я гледай, заспал съм! Извинете ме, сеньорита! — помоли я.
— Няма защо да молите за извинение. Желая ви приятна и дълга почивка. Буенас ночес, сеньор Мазон!
— Буенас ночес, сеньорита!