Тази сутрин научаваме, че съседите са се оплакали на портиерката за безпокойствието и ще видим фрау Глантернек с насинено око. Женитбата се провали.
Обитателите на тази улица вече ме познават по физиономия. В бакалницата хората повече не се обръщат, като чуят английския ми акцент, когато искам половин килограм масло. На ъгъла на улицата, след като се стъмни, трите проститутки вече не шепнат гърлесто: „Komm, Susser!“6, когато минавам.
И трите проститутки са очевидно над петдесетте. Те не се и опитват да скрият възрастта си. Не са силно начервени, нито напудрени. Облечени са в стари, висящи като торби кожени палта, дългички поли и представителни шапки. Случайно споменах на Боби за тях. Той ми обясни, че сега най-много се търсели непретенциозния тип жени. Доста мъже на средна възраст ги предпочитат пред момичетата. Те даже привличат някои момчета в юношеска възраст. Едно момче, обясни Боби, се стеснява с момиче на неговата възраст, но не и с жена, която е достатъчно възрастна да му бъде майка. Както повечето бармани, Боби е голям експерт по тези въпроси.
Миналата вечер го посетих в бара. Беше все още много рано, около десет часът, когато пристигнах в „Тройка“. Заведението изглеждаше много по-обширно и внушително, отколкото очаквах. Както винаги, не носех шапка. Един униформен портиер с прическа на ерцхерцог подозрително заразглежда голата ми глава, докато не му проговорих на английски. Пъргава гардеробиерка настоя да ми вземе балтона, който прикрива най-грозните лекета по увисналите ми панталони от трико. Гарсонът, седнал на бара, не стана да отвори вътрешната врата. Боби, за мое облекчение, си беше на мястото зад сребристо-синия бар. Запътих се към него като към стар приятел. Той ме поздрави най-любезно:
— Добър вечер, мистър Ишъруд. Много се радвам да ви видя тук.
Поръчах си бира и се настаних на столче в ъгъла. С гръб към стената, можех да наблюдавам цялото заведение.
— Как върви работата? — попитах аз. Изнуреното му, напудрено лице на човек, който води нощен живот, стана печално. Той наведе глава към мене над бара с доверителна, ласкателна сериозност:
— Не върви много добре, мистър Ишъруд. Пък и клиентите ни сега… няма да повярвате! Та преди година щяхме да ги върнем още от вратата. Поръчат си една бира и мислят, че имат право да седят тук цяла вечер.
Боби говореше с голямо огорчение. Започнах да се чувствувам неловко:
— Какво ще пиеш? — поканих го аз, като гаврътнах виновно бирата си, и добавих, за да не би да има някакво недоразумение: — Аз искам уиски със сода.
Боби каза, че и той ще пие същото.
Заведението беше почти празно. Хвърлих поглед към малкото посетители, опитвайки се да ги видя през разочарованите очи на Боби. На бара бяха седнали три привлекателни, добре облечени момичета. Тази, която беше най-близо до мене, изглеждаше особено елегантна и имаше вид на чужденка. Но когато шумът затихна за малко, долових част от разговора й с другия барман. Говореше на подчертан берлински диалект. Уморена и отегчена, тя седеше с увиснал нос. Към нея се приближи някакъв младеж и се включи в разговора. Красив и широкоплещест, облечен в добре скроен смокинг, той можеше да бъде и ученик от горните класове на някое английско частно училище във ваканция.
— Nee, nee — чух го да казва. — Bei mir nicht7 — Ухили се и махна с рязък, брутален уличен жест.
Оттатък, в ъгъла, беше седнал гарсонът и си говореше с дребничкия, възрастен прислужник от тоалетната, облечен в бяло сако. Гарсонът каза нещо, засмя се, изведнъж спря и се прозя широко. Тримата музиканти на подиума си бъбреха и нямаха желание да започнат да свирят, докато не се появи достойна публика.
Помислих си, че на една от масите виждам истински гост — пълен мъж с мустаци. След малко обаче улових погледа му, той леко ми кимна и аз разбрах, че това сигурно беше управителят.