Выбрать главу

Неподвижното тяло в скафандър се бе заклинило съвсем слабо под ъгъл между твърдите метални греди, но тук нямаше никаква сила, която да го отмести.

Когато хвана тялото и го обърна, чу как втвърденият от страхотния студ скафандър изскърца. Към Доброжив, през стъклото надзърнаха невиждащи сини очи. Лицето на мъжа беше с грижливо подрязана къса брада.

— Аххх, да — изпъшка Доброжив в собствения си шлем. Хиляди пъти бе виждал изображението на това лице.

Баща му бе носил със себе си нещо тежко, внимателно пристегнато към древния скафандър. Бе го домъкнал чак дотук и на това място старият скафандър му бе изиграл изтъркания си номер и бе отказал да работи.

Баща му също бе следвал логично избраната тясна пътека на най-големите разрушения, за да се добере до стратегическия корпус, без да бъде видян. Баща му се бе задушил, бе умрял и бе замръзнал тук, носейки към стратегическия център това нещо, което би могло да бъде единствено бомба.

Доброжив чу собствения си глас да оплаква мъртвия, но не виждаше ясно заради сълзите, които летяха из шлема му. Пръстите му се вкочаниха от студа, когато развърза бомбата и я вдигна от баща си…

* * *

Хемфил беше прекалено омаломощен, за да може да направи нещо повече от това да диша на пресекулки, докато сервизната машина го изнасяше от асансьора и го влачеше по пълния с въздух коридор към затворническата камера. Когато машината замря и го изтърва, той лежа дълго, преди да се съвземе и пак да я нападне. Тя бе скрила някъде пистолета му, така че Хемфил започна да налага роботоподобното творение с бронираните си юмруци, докато то стоеше, без да се съпротивлява. Скоро машината се катурна. Той я яхна и продължи да я млати, проклинайки я и ридаейки едновременно.

След около минута вълната от експлозията изригна от сложния хаос на разкъсаното сърце на берсеркера, втурна се устремно през металните тръби и палуби, и стигна до коридора вече твърде отслабена, за да може да засегне някого.

Мария, съвършено изтощена, седеше на мястото, където пленилото я метално същество я бе изпуснало, и гледаше Хемфил хем със съчувствие, хем със съжаление.

Той прекрати безсмисления побой над лежащата под него машина и пресипнало рече:

— Номер е, още един мръсен номер.

Тук горе трусът беше прекалено слаб, почти недоловим, ала Мария поклати глава.

— Не, не мисля.

Тя видя, че асансьорът все още е включен и се загледа във вратата му.

Хемфил се отправи да търси оръжия и храна сред останалите без задачи машини. Откри, че театърът и звездните карти са унищожени. Очевидно се бе задействал някакъв автоматичен разрушителен заряд. Можеха с чиста съвест да вземат някоя лодка и да си тръгнат.

Мария не му обръщаше внимание и продължаваше да се взира във вратата на асансьора, която така и не се отвори. След малко почна тихо да плаче.

Из цялата галактика появата на берсеркерите бе предхождана от парализиращ страх. Дори на незасегнатите от истинските битки планети имаше хора, които усещаха, че са вдъхнали мрака и незабелязано са заболели. Малцина в тези светове се вглеждаха задълго в нощното небе. На всеки свят се намираха хора, които откриваха, че сенките на смъртта са овладели съзнанието им.

Аз се докоснах до един ум, чиято душа беше мъртва…

Покровител на изкуствата

След няколкочасова работа Херон3 усети, че е гладен и трябва да поспре, за да хапне. Като оглеждаше това, което току-що бе направил, лесно можеше да си представи как ще го възхвалява някой от сервилните критици: „Грандиозно платно с противоречив и брутален щрих! Пламтящо от чувството за всепоглъщаща заплаха!“ И поне веднъж, помисли си Херон, критикът може би ще възхвалява нещо, което си струва.

Той извърна поглед от статива и празната стена и установи, че неговият пазач мълчешком се е преместил и е застанал на една ръка разстояние зад гърба му, съвсем като някой кибик-човек.

— Предполагам, че искаш да ми дадеш един-два баналнли съвета — изхили се Херон.

Грубо оформената като човек машина не отвърна, макар на мястото на лицето да имаше нещо, което би могло да бъде високоговорител. Херон сви рамене, заобиколи я и тръгна да търси камбуза. Корабът бе излетял от Земята и бе изминал само няколко часа път със свръхсветлинна скорост, когато берсеркерът го бе нападнал и пленил; и Пиърас Херон, пътникът, все още не бе имал време да научи кое къде се намира.

Когато го намери, установи, че това е нещо повече от корабен камбуз — беше замислено като място, където щом се уморят от разглеждането на картините, изкушените в изкуството представители на хайлайфа от колониите да могат да поседнат и да подърдорят на чаша чай. „Франс Халс“4 беше построен като пътуващ музей, но после войната на живота против берсеркерите започна да нажежава обстановката близо до Слънцето и Бюрото по културата реши — съвсем неоснователно впрочем — че съкровищата на земните изкуства ще бъдат в по-голяма безопасност, ако бъдат изпратени с кораб до Тау Епсилон. „Франс“ беше пригоден идеално за такава задача, но не ставаше почти за нищо друго.

вернуться

3

Героят неслучайно носи името на лодкаря, който според древните елини превозвал мъртвите през река Лета. — Бел.пр.

вернуться

4

Франс Халс (около 1580–1666 г.) — холандски художник-портретист. — Бел.пр.