— Това е един млад мъж с ръкавица — прекъсна го Херон, изморен от горчивата си игра. — Такова е и името й — „Юноша с ръкавица“. Какво ти е мнението за нея?
Последва двадесетсекундна пауза.
— Може би е опит да се възхвалява живота, да се покаже, че животът е нещо добро?
Херон почти не чу отговора на машината — беше се загледал в хилядолетния свръхшедьовър на Тициан5 и си мислеше с горест и безнадеждност за своята последна творба.
— Сега ти ми кажи какво означава — произнесе равно машината.
Херон си тръгна, без да отговори, като остави чекмеджето отворено.
Говорителят на берсеркера закрачи подире му.
— Кажи ми какво означава или ще бъдеш наказан.
— Щом на теб ти трябва време да си помислиш, значи и на мен ми е необходимо — само че стомахът на Херон се сви на възел при заплахата за наказание, сякаш чувстваше, че болката е по-важна дори от смъртта. Херон изпита страхотно презрение към стомаха си.
Нозете му отново го отведоха при статива. Вгледа се в противоречивия и брутален щрих, който преди няколко минути го бе задоволявал, и сега го намери също тъй отвратителен като всичко останало, което се бе опитал да създаде през последните години.
— Какво си изобразил тук? — попита берсеркът.
Херон взе една четка и започна нервно да я почиства.
— Опит да постигна същината ти, да те уловя с боя и платно така, както онези хора, които видя одеве — и той махна с ръка по посока на рафтовете. — Моят опит не успя, както не успяват повечето опити.
Последва нова пауза. Херон не се постара да прецени колко е дълга.
— Опит да ме възхвалиш?
Херон счупи развалената четка и я хвърли на пода.
— Наречи го както щеш.
Този път паузата бе къса и след нея машината не каза нищо, а се обърна и тръгна към въздушната камера. Неколцина от другарите й минаха с дрънчене край Херон, за да се присъединят към нея. Скоро откъм камерата се разнесоха звуци от обработване и чукане по солидно парче метал. Сега-засега разпитът изглежда бе приключен.
Херон бе в състояние да мисли за всичко друго, само не и за работата или за съдбата си, така че се зае да поумува над онова, което Хейнъс му бе показал или бе поискал да му покаже. Не е нормална спасителна лодка, но може да се измъкнеш, беше казал капитанът. Всичко, което трябва да се направи, е само да се натисне бутонът.
Херон тръгна полуусмихнат. Ако берсеркерът действително е толкова безгрижен, колкото изглежда, може би ще успее да му избяга.
За какво да бяга? Вече не можеше да рисува, ако изобщо някога го бе правил. Онова, което сега имаше значение за него, бе тук и на другите кораби, напускащи Земята.
Херон се върна в хранилището и дръпна „Юношата с ръкавицата“ така, че сандъкът с рамката излезе от рафта и се превърна в ръчна количка. Той затъркаля портрета към кърмата. Току виж се окаже, че животът му все още може да послужи за извършването на нещо, дето да е от полза.
С калъфа си от статично стъкло картината бе много масивна, но той предполагаше, че ще успее да я смести в лодката.
Въпросът какво бе възнамерявал да прави с лодката капитанът човъркаше отвътре Херон както сърбежът може да обезпокои един умиращ човек. Хейнъс не бе изглеждал разтревожен за съдбата на Херон, а по-скоро се бе зачудил дали може да му се довери…
Близо до кърмата, далеч от погледите на машините, Херон мина край една увързана купчина от опаковани статуи и чу някакъв шум — бързо, приглушено чукане.
Трябваха му няколко минути, за да открие и отвори верния сандък. Щом повдигна ватирания отвътре капак, едно момиче в работен комбинезон с разчорлена и като че ли настръхнала от ужас коса седна в сандъка.
— Отидоха ли си? — беше гризала до кръв пръстите и ноктите си. Тъй като не й отговори веднага, тя заповтаря въпроса си с все по-скимтящ глас.
— Машините още са тук — рече й той най-сетне.
Тя излезе от сандъка, буквално тресейки се от страх.
— Къде е Гюс? Хванаха ли го?
— Гюс ли? — струваше му се, че започва да разбира.
— Гюс Хейнъс, капитанът. Той и аз сме… той се опитваше да ме спаси, да ме измъкне от Земята.
— Боя се, че е мъртъв — отвърна Херон. — Би се с машините.
Кървящите й пръсти се впиха в долната част на лицето й.
— И нас ще ни убият! Или още по-лошо! Какво ще правим?
— Не жали чак толкова за твоя любовник — каза той. — Няма да го върнеш на белия свят.