Кар реши да продължи играта.
— Аз разполагам с всичко необходимо. Предупреждавам те, че едва ли ще успееш да отклониш вниманието ми от контролното табло. Скоро ще ти оставя образец от тъкан във въздушната камера.
Отвори медицинския си пакет, взе две болкоуспокояващи и много внимателно започна да манипулира със стерилния скалпел. Нали имаше биологическо образование?
Когато малката рана бе превързана, Кар почисти тъканния образец от кръвта и лимфата, и с несигурни пръсти го запечата в малка епруветка. Без да престава да бъде нащрек, той завлече падналия пилот до въздушната камера и го остави в нея заедно с образеца. Крайно изтощен се върна в бойното кресло. Щом отключи дистанционно външната врата, чу как нещо влезе в камерата и пак излезе.
Взе едно стимулиращо хапче. То щеше да възроди донякъде болката, но той така или иначе трябваше да поддържа бдителността си. Минаха два часа. Кар се насили да изяде малко от неприкосновения запас и възобнови монотонното си бдение край контролното табло.
Когато берсеркерът заговори отново, той подскочи от изненада: бяха изминали почти шест часа.
— Ти си свободен — каза машината. — Предай на водещите жизнени единици на твоята планета, че след като се ремонтирам, ще стана техен съюзник. Изучаването на твоите клетки ме убеди, че човешкото тяло е най-висшето творение във вселената, и аз ще имам отсега нататък за цел да ви помагам. Разбра ли?
Кар се вцепени.
— Да. Да. Убедил съм те. След като се ремонтираш, ще се биеш на наша страна.
Нещо мощно и плавно избута корпуса му. През илюминатора видя звезди и разбра, че огромният шлюз, който бе погълнал корабчето му, се е отворил.
Тъй като се намираше много навътре в звездната система, Кар не можеше да премине на свръхсветлинен режим. Последното, което видя от берсеркера, беше че той се отдалечаваше по посока на лишения от въздух планетоид, като че ли наистина възнамеряваше да кацне на него. Във всеки случай той определено не преследваше Кар.
Два часа след освобождаването си, той престана да се взира в радарния екран и прекара цяла минута, оглеждайки вътрешната врата на въздушната камера. Накрая поклати глава, пусна въздуха в камерата и влезе в нея. Пилотът-машина бе изчезнал, а също и тъканният образец. Не се забелязваше нищо необичайно. Кар си пое облекчено въздух, затвори пак вратата и отиде до илюминатора, откъдето наблюдава известно време звездите.
След един ден намали скоростта, така че когато часовете се натрупаха и преваляше и втория ден, все още бе доста далеч от дома. Яде, спа и огледа неколкократно лицето си в огледалото. Претегли се и наново се зае да съзерцава звездите — с интерес, като човек, който изпитва отдавна забравено усещане.
Два дни по-късно гравитацията изкриви курса му в изтеглена елипса около родната му планета. Щом нейната повърхност заслони от погледа му планетоида на берсеркера, Кар се реши да използва радиото си.
— Хей, контролна служба, добри новини.
Отговорът долетя почти мигновено.
— Ние те следихме, Кар. Как си? Какво се случи?
Той им заразправя.
— Така че засега това е положението — обобщи накрая Кар. — Мисля, че берсеркерът наистина има нужда да се саморемонтира. Ако двата бойни кораба го атакуват сега, ще спечелят.
— Да — на заден фон се чу възбуден говор. Сетне отново се разнесе гласът на оператора, но звучеше някак притеснено. — Кар, ти все още не си започнал процедура за приземяване. Навярно разбираш затруднението ни. Безпокоим се дали това нещо не те е излъгало.
— О, аз се досетих. Даже и припадъкът на онази машина-пилот може да е бил изигран. Допускам, че берсеркерът е бил прекалено зле ударен, за да рискува нова битка, така че е опитал друг способ. Трябва да е впръскал незабелязано веществото във въздуха на кабината ми току преди да ме пусне — или пък го е разпръснал из въздушната камера.
— Какво вещество?
— Предполагам, че е някой прясно мутирал вирус, специфично вирулентен спрямо тъканта, която му дадох. Берсеркерът се е надявал аз да се разбързам да се върна у дома и да се приземя, преди да се разболея, така че да разпространя мора. Сигурно си е въобразявал, че е открил биологичното оръжие, възнамерявайки да използва живот срещу живота така, както ние използваме машини, за да се бият с други машини. Само че му е трябвал образец от тъканта, за да отгледа любимите си вируси; вероятно наистина никога не е имал пленник-човек преди това.
— Смяташ, че е някакъв вид вирус ли? Какво ти причинява, Кар? Боли ли те? Имам предвид… повече от преди?
— Не.
Кар извъртя креслото си и се приведе над малката диаграма, която бе почнал да нанася. Тя показваше, че през последните два дни е престанал да губи тегло и дори е наддал. Погледна надолу към тялото си и към превързаното място, намиращо се близо до центъра на една обезцветена зона, която не изглеждаше съвсем по човешки. Зоната се бе стеснила и той видя следа от нова и здрава кожа.