— Предай му да не се движи с повече от десет километра в час; изглежда те искат да ме видят.
Това прозвуча съвсем прозаично: щом посрещачите са си дали толкова труд да видят Йохан Карлсен, учтивостта изисква той да ги поздрави.
Мич гледаше лицето на Карлсен, а после тила и силните ръце, които Върховният главнокомандващ заразмахва в приветствен жест, когато отново излезе на малкия балкон. Ревът на тълпата се усили двойно.
Това ли е всичко, което желаеш, Карлсен, просто да проявиш учтивост? О, не, приятелю, ти играеш. Тези гръмотевични поздравления трябва да са нещо особено важно за който и да е мъж. Едного те биха екзалтирали, другиго вероятно биха отвратили или уплашили въпреки че представляват израз на приятелски чувства. Добре си се скрил зад маската си на благородна вежливост, главнокомандващи.
Какво ли е да бъдеш Йохан Карлсен, да си дошъл за да спасиш света, когато никой от действително големите и могъщи люде изглежда не се интересува кой знае колко от това? И една прочута с красотата си годеница да очаква да стане твоя, след като битката бъде спечелена?
А какво ли прави днес твоя брат Фелипе? Крои планове, без съмнение, как да разпростре икономическата си власт над още една планета.
Поредното разместване на малката тълпа вътре в совалката отдалечи високия венерианец, който стоеше пред Мич, и сега той ясно видя картината под Карлсен. Море от човешки лица, точно според старото клише. Как да го опише… Мич знаеше, че някой ден ще трябва да го опише. Стига задаващата се битка с безжизненото да не сложи веднъж завинаги край на човешката глупост, възнаграждението за участието в нея би трябвало да му осигури финансова свобода за известно време.
Отсреща бяха кулите на Улан Батор — издигаха се като бели кости, опасани от пълзящите крайградски пътища и слънчевите инсталации; и една магистрала; и ярки многоцветни знаменца, развявани от рояците аерокари, излезли от града, за да ги приветстват. Полицейските аерокари се движеха успоредно на космическия кораб, за да го охраняват, макар че явно нямаше никаква опасност от каквото и да било, освен от някоя прекалена изява на ентусиазъм.
Приближи се друг, специален аерокар. Полицейската машина се изпречи за миг насреща му и сетне почтително се отдръпна назад. Мич проточи врат и различи кармпанския опознавателен знак. Вероятно в аерокара бе лично техният посланик в Слънчевата система. Космическата совалка намали скоростта си до тази на охлюв.
Говореше се, че кармпанците сами изглеждали като машини, ала във войната срещу враговете на всичко живо те бяха верни съюзници на земните потомци. Макар телата на кармпанците да бяха бавни и квадратни, умовете им бяха ясновидски; макар те да бяха смехотворно неспособни да използват сила срещу който и да е враг, косвената им помощ бе изключително ценна.
Почти пълно мълчание се възцари, когато посланикът се изправи в открития си аерокар; от главата и тялото му се опънаха стотици ганглии от проводници и фибровлакна, за да осигурят връзка с различни кармпански животни и с оборудването в колата.
Тълпата в салона проумя какво означаваше тази мрежа; разнесе се силна въздишка. Хората в совалката се заблъскаха един друг, за да могат да видят по-добре. Земянинът със студените очи бързо прошепна нещо в комуникатора.
— Пророчество! — изрече нечий хрипкав глас близо до ухото на Мич.
— … за Вероятността! — отекна внезапно усиленият глас на посланика, който изглежда бе подхванат от средата на фразата. Кармпанските пророци на Вероятността бяха наполовина мистици, наполовина математици. Адютантите на Карлсен трябва да бяха решили или пък знаеха предварително, че пророчеството ще е благоприятно и вдъхновяващо — нещо, което тълпата би било добре да чуе — и бяха наредили гласът на посланика да бъде транслиран чрез корабната уредба.
— Надеждата, живата искра, разгаряща пламъка на живота! — нечовешката уста сдъвкваше краищата на думите, които въпреки това звънтяха във въздуха. Приличните на ръце израстъци сочеха от планиращия аерокар право към Карлсен. — Тъмният метал мечтае сега за победа, мъртвите механизми кроят своите планове да затрият всички ни. Но животът в този мъж пред мен е по-силен от здравината на метала. Могъществото на живота ще резонира във всички нас. Аз виждам как с победата на Карлсен…
Напрежението, което изпитва един кармпански ясновидец при пророкуване, винаги е огромно, също както винаги е голяма и точността на предсказанието му. Мич бе чувал, че природата на стреса се определя по-скоро от топологически признаци, отколкото от нервни или електрически. Беше чувал, ала както и повечето земни потомци никога не го бе проумял.