Върховният главнокомандващ кимна.
— Благодаря — поколеба се за миг, сетне извади малка снимка. С тримерната си илюзия тя представяше главата на млада жена, чиято златиста коса бе оформена в предпочитаната от новата венерианска аристокрация прическа.
Нямаше никаква необходимост да насилва от учтивост истината.
— Много е красива.
— Да — Карлсен дълго гледа снимката, като че ли не му се искаше да я прибере. — Има хора, които смятат, че това ще е само политически алианс. Бог знае, че имаме нужда от такъв съюз, но, повярвай ми, поете, за мен тя означава много повече.
Карлсен изведнъж примигна и сякаш удивен от себе си се обърна към Мич с поглед, който казваше „защо ли ти разправям всичко това“. Вратите се отвориха със скриптене. Бяха стигнали до катакомбите на Генералния щаб.
Мнозина от членовете на щаба, макар и не абсолютното мнозинство, бяха венерианци. От приветствията им стана ясно, че тъкмо те се отнасят със студена враждебност към брата на Ногара.
Човечеството представляваше, както винаги, плетеница от клики и съюзи. Представителите на Слънчевия парламент и на Изпълнителното бюро бяха подложени на изпитанието да намерят Върховен главнокомандващ. Даже и някои да възразяваха срещу Йохан Карлсен, никой, който го познаваше, не се съмняваше в способностите му. Той бе повел след себе си в боя мнозина обучени мъже и за разлика от някои по-могъщи водачи, бе готов да поеме отговорността за защитата на Слънчевата система.
В ледената атмосфера, с която се откри заседанието на щаба, нямаше какво друго да се прави, освен да се премине веднага към работа. Враговете — берсеркерите — бяха изоставили старата си тактика на непредвидими самотни нападения, тъй като през последните десетилетия отбранителните съоръжения на живота постепенно бяха укрепнали.
Предполагаше се, че берсеркерите в момента наброяваха около двеста машини; за да сломят човешките бастиони, напоследък те се бяха събрали във флот, чиято съсредоточена мощ бе способна да съкруши един по един всички съпротивителни центрове на хората. Вече бяха унищожени две силно укрепени планети. Трябваше спешно да се изгради многочислена човешка флотилия — първо, за да защити Слънчевата система, и впоследствие, да прекърши мощта на безжизнените.
— В такъв случай засега сме на едно мнение — рече Карлсен, като се надигна от чертожната маса и огледа Генералния щаб. — Нямаме нито толкова кораби, нито толкова обучени кадри, колкото бихме желали. Вероятно ни едно от правителствата извън Слънчевата система не е дало всичко, което би могло да даде.
Кемал, венерианският адмирал, хвърли бърз поглед към своите съпланетяни, но се въздържа да коментира скромния принос на брата на Карлсен в това отношение. Нямаше ни един жив човек, за когото Земята, Марс и Венера наистина биха се спогодили да застане начело в тази война. Изглежда Кемал бе склонен да се опита да се примири с брата на Ногара.
— Разполагаме с двеста четиридесет и три кораба — продължи Карлсен, — които са специално конструирани или видоизменени, за да съответстват на новите тактически прийоми, които предлагам да използваме. Всички сме благодарни за великолепния венериански принос от сто кораба. Шест от тях, както вероятно вече знаете, са оборудвани с новото далекобойно свръхсветлинно оръдие.
Възхвалата не оказа никакво забележимо въздействие върху венерианците.
— И така, изглежда имаме числено превъзходство от около четиридесет кораба. Няма защо да ви обяснявам, че неприятелските кораби, взети поотделно, имат предимство във въоръжението и огневата мощ. — Той направи пауза. — Тактиката на таран и абордаж би трябвало да ни даде точно онзи елемент на изненада, от който се нуждаем.
Върховният главнокомандващ внимателно подбираше думите си, тъй като не желаеше да признае, че елементът на изненада предлагаше единствената логично обоснована надежда за успех. След продължилия десетилетия изгрев на надеждата му беше прекалено трудно да заяви това — дори пред тези корави мъже, които знаеха с колко един берсеркер превишаваше на везните на войната който и да е обикновен боен кораб.
— Другият голям проблем са хората, обучени да водят абордажните отряди. Направих всичко, което беше по силите ми за вербуването им. По-голямата част от тези, които сега са подготвени и имат опит като абордажни пехотинци, са от Естийл.
Адмирал Кемал изглежда отгатна какво предстоеше; той понечи да бутне назад креслото си, с намерението да стане, но сетне реши да изчака, очевидно желаейки да се увери в предположението си.