— Всичко ми е ясно — Карлсен направи жест на безсилие. — Спейн, ако за хората от тази флота е невъзможно да си сътрудничат дори когато оцеляването на… Какво има?
Земянинът Хемфил бе нахълтал в кабината, без да се церемони особено. Бе стиснал тънките си устни по-силно от всякога.
— Току-що пристигна куриер с новини. Атакуван е Ацог.
Силните ръце на Карлсен неволно замачкаха листовете.
— Някакви подробности?
— Капитанът на куриерския кораб смята, че там е била цялата флота на берсеркерите. Когато потеглял, наземните укрепления все още са се съпротивлявали. Измъкнал кораба си в последния момент.
Ацог… Значи врагът бе по-близо до Слънцето, отколкото си мислеха. Да, берсеркерите се насочваха към Слънчевата система. Очевидно те знаеха, че това е центърът на човечеството.
В кабината влязоха още хора. Хемфил отстъпи настрани, за да пропусне венерианеца адмирал Кемал. След него се намъкна мистър Салвадор, който само бегло погледна Мич.
— Чухте ли новините, Върховни главнокомандващи? — начена Салвадор. Кемал, който тъкмо се бе наканил да отвори уста, погледна раздразнено политическия си офицер, но нищо не каза.
— Че Ацог е атакуван, да — рече Карлсен.
— Корабите ми могат да се подготвят за тръгване за два часа — каза Кемал.
Карлсен въздъхна и поклати глава.
— Наблюдавах днешните маневри. И за две седмици флотата едва-едва ще се подготви.
Потресът и яростта на Кемал изглеждаха непресторени.
— Нима ще го направите? Ще оставите една венерианска планета да загине само защото не сме преклонили врат пред брат ви? Понеже учим на дисциплина проклетите му естийляни…
— Адмирал Кемал, контролирайте се! Докато аз командвам, и вие, и всички останали ще се подчинявате на нарежданията ми!
Кемал се овладя, но явно с огромни усилия.
Гласът на Карлсен не бе много силен, ала каютата сякаш завибрира от него.
— Вие бесите хора и наричате това „дисциплина“. Бог ми е свидетел, че ако се наложи, аз ще използвам дори бесилката, за да наложа единство в действията на тази флота. Разберете, че тя е единствената военна сила, която е в състояние да се противопостави на берсеркерското сбирище. Можем да ги унищожим, само ако се обучим и обединим.
В момента никой, от тези които го слушаха, не се съмняваше в това.
— Независимо дали пада Ацог, Венера или Естийл, аз няма да рискувам флотата, докато не преценя, че е готова да се сражава.
Салвадор наруши мълчанието, запазвайки почтително изражение на лицето:
— Върховни главнокомандващи, куриерът докладва също, че лейди Кристина де Дулчин е била на посещение на Ацог, когато е започнала атаката… и че сигурно все още е там.
Карлсен затвори за две секунди очи. Сетне изгледа всички поред.
— Господа, ако нямате повече предложения, свързани с въпросите на войната, излезте — гласът му си оставаше все така твърд.
Докато вървеше с Мич по коридора на флагманския кораб, Хемфил продума замислено:
— Карлсен е човекът, от който делото има нужда сега. Венерианците ме потърсиха, за да сондират дали ще се присъединя към някакъв заговор и аз им отказах. Трябва да бъдем сигурни, че Карлсен ще продължи да командва.
— Заговор?
Хемфил не се впусна в допълнителни обяснения.
— Това, дето направиха току-що, беше много долно — каза Мич. — Да го накарат да тегли тая реч, че флотът не е готов за бой, а сетне да му съобщят, че неговата дама е на Ацог.
— Той вече знаеше, че тя е там — отвърна Хемфил. — Осведомиха ни за това още с вчерашния куриер…
Има една мрачна мъглявина, състояща се от милиарди парчета космически скали, която е по-стара от Слънцето и която хората наричат Камънаците. Тези, дето сега се събираха край нея, не бяха хора и не даваха имена на каквото и да било; те не се надяваха на нищо, не се бояха от нищо, не се чудеха на нищо. Не притежаваха гордост, нито познаваха разкаянието, но пък имаха планове — милиарди хитринки, сътворени от електрическо напрежение и ток — и своята вградена цел, към която ги движеха планиращите им електронни мозъци. Сякаш предусетили инстинктивно, че времето за това е назряло, защото вечният враг, Животът, бе започнал да съсредоточава силите си, берсеркерите сами се събраха в една флотилия.
Бяха изловили доста все още функциониращи жизнени единици из най-дълбоките укрития на планетата, наричана на езика на живото Ацог, въпреки че преди това се наложи да унищожат милиони, за да преодолеят упоритата съпротива. Функциониращите жизнени единици бяха източник на ценна информация. Обикновено дори самата заплаха за употреба на определени стимули предизвикваше ограничено сътрудничество от страна на всяка от тях.