— Може би тази вечер ще предпочетете нещо по-различно?
— По-късно — каза той. Сцената изчезна. Сигурно си струва за известно време да се опитам да бъда вярващ, помисли си. Колко силна тръпка ще да е за Йохан да греши. Ако изобщо го прави.
Беше истинско удоволствиеда види как на Йохан му дадоха да ръководи флотата на Слънчевата система и как венерианците побесняха. Само че от това изникваше нов проблем. Победи ли берсеркерите, Йохан ще стане най-великият герой в човешката история. Дали това няма да направи дори човек като него опасно амбициозен? Ще се наложи да го скрие от очите на хората, да му даде някоя високо ценена работа — почтена, но тежка и неносеща слава. Да лови някъде престъпници. Бидейки Йохан, Йохан вероятно би приел. Ако обаче Йохан се устреми към галактична власт, ще се окаже, че Фелипе е поел прекалено сериозен риск. Ще трябва да насмете всички пионки от игралната дъска.
Ногара тръсна глава. А ако допуснем, че Йохан изгуби задаващата се битка и Слънчевата система? Една евентуална победа на берсеркерите няма да доведе просто до намаляване на изходните възможности — за един уморен ум това са приятни празни приказки, с които да се самозалъгва. Победата на берсеркерите ще означава край на земния Човек в галактиката, вероятно само за няколко години. Нямаше нужда от компютър, за да го разбере.
В бюрото му имаше малка кутийка; Ногара я извади и погледна в нея — тук беше краят на политическата шахматна партия, краят на всички удоволствия, на скуката и на мъките. Съзерцаването на шишенцето не предизвика у него никакви чувства. Вътре имаше мощен наркотик, който запращаше човека в особен екстаз — невероятна трансцендентална възбуда, която за няколко минути взривяваше сърцето или предизвикваше кръвоизлив в мозъка. Някой ден, когато всичко друго загуби смисъла си, когато вселената изцяло ще принадлежи на берсеркерите…
Върна шишенцето на мястото му, побутна настрани и последния отчаян призив на Земята. Каква е разликата? Нима това не е и без друго един берсеркеров свят, където всичко е било предопределено от случайните вихри на сгъстяващия се газ още преди да се родят звездите?
Фелипе Ногара се облегна в креслото си и загледа как компютрите му разставяха фигурите върху шахматната дъска на галактиката.
Из флотата се разпространи слухът, че Карлсен отлага, защото била обсадена една от венерианските колонии, но на борда на „Слънчево петно“ Мич не виждаше никаки признаци на отлагане по каквато и да е причина. Имаше време единствено за работа, бързо ядене и сън. Когато и последното упражнение по таран и абордаж завърши, и бяха натоварени последните запаси и амуниции, Мич бе прекалено уморен, за да изпита нещо друго освен облекчение. Отдъхваше си — нито притеснен, нито въодушевен — докато „Слънчево петно“ застана в една линия с още четиридесет кораба-стрели, гмурна се заедно с тях в първия свръхсветлинен скок на гонитбата в открития космос и се впусна в лов на врага.
Минаха цели дни, преди еднообразната рутина да бъде нарушена от звъна на бойната тревога. Тя събуди Мич; преди още да е отворил напълно очи, той вече бе издърпал бронирания скафандър, складиран в гнездото под койката му. Неколцина пехотинци проклинаха наблизо учебните тревоги, но нито един от тях не се движеше бавно.
— Говори Върховният главнокомандващ Карлсен — изгърмяха високоговорителите от тавана. — Това не е учебна тревога, повтарям, това не е учебна тревога. Забелязани са два берсеркера. Току-що засякохме единия — на максимален обхват. Изглежда ще се измъкне, макар че Девета ескадрила вече го преследва.
Другият няма да успее да ни избяга. След няколко минути ще го обкръжим в нормалното пространство. Няма да го унищожаваме с бомбардировка; малко ще го пообработим, след което ще видим колко добре сте усвоили шарана и абордажа. Ако в тактиката ни има някакви пропуски, по-добре е да ги открием още сега. Втора, Четвърта и Седма ескадрила ще изпратят по един кораб за тараниращата атака. Командирите на ескадрилите да се свържат с мен по командната честота.
— Четвърта ескадрила — въздъхна сержант Маккендрик. — В нашия отбор има повече естийляни, отколкото във всеки друг. Ни една операция няма да мине без нас.
Пехотинците лежаха като засети в мрака драконови зъби, пристегнати към ускорителните седалки, които допреди малко им служеха за койки, докато психомузиката се опитваше да ги унесе, а тези от тях, които бяха вярващи, се молеха. Мич слушаше съобщенията по вътрешната уредба и предаваше на хората си сбитите бойни доклади, които получаваше като командир на корабните пехотинци.