— Мисля, че ще е най-добре да останеш с нея — рече му един от тях.
Той седна, държейки ръката й: беше свалил шлема и ръкавиците си. Гледаше настрани, докато те й правеха разни медицински процедури. Продължаваха да говорят спокойно; не бяха открили нищо лошо засега.
— Как ти е името? — попита го тя, когато медиците привършиха. Главата й бе бинтована; тънката й ръка лежеше над чаршафите, за да не прекъсва допира си с неговата.
— Мичъл Спейн — сега, след като вече я бе огледал добре — жива и млада жена — той въобще не напираше да си ходи. — А ти как се казваш?
По лицето й мина сянка.
— Аз… аз не си спомням.
Край вратата на лазарета настъпи раздвижване; Върховният главнокомандващ Карлсен се промъкна между протестиращите лекари в карантинната зона. Той приближи и застана до Мич, само че не гледаше него.
— Крис — продума Карлсен. — Благодаря ти, боже — в очите му имаше сълзи.
Лейди Кристина де Дулчин отмести поглед от Мич към Йохан Карлсен и запищя ужасена.
— Хайде, капитане. Разкажете ми как я намерихте и я донесохте.
Мич започна да говори. Двамата бяха сами в аскетично наредената каюта на Карлсен, току под мостика на флагманския кораб. Битката бе привършила, берсеркерът представляваше вече само потрошена и безвредна, негодна за нищо грамада. На борда му нямаше други затворници.
— Те са си правили сметката да ми я изпратят — рече Карлсен, след като изслуша Мич. — Само че ние сме нападнали, преди берсеркерът да успее да я изстреля към нас. Той я е пазил по време на боя и ми я е върнал.
Мич мълчеше.
Зачервените очи на Карлсен се спряха върху му.
— Промили са й мозъка, поете. Нали знаеш, това може да се направи като се използват естествените склонности на субекта и да трае дълго време. Предполагам, че тя никога не си е мислила прекалено много за мен. Имала е политически причини да се съгласи на брака ни… Пищеше дори когато лекарите само споменаваха моето име. Казаха ми, че е възможно някоя човекоподобна машина, която да е била изработена така, че да прилича на мен, да й е причинила страдания. Другите хора ги понася донякъде. Само че ти си онзи, с когото иска да бъде насаме, от теб има нужда.
— Тя заплака, когато я оставих, но… защо тъкмо мен?
— Естествена склонност, нали разбираш. Съвсем логично е да… обича… мъжа, който я е спасил. Машините са настроили мозъка й и сега нейната представа за щастие е свързана пряко с личността на спасителя й — т.е., с първото мъжко лице, което е видяла. Докторите ме увериха, че подобна чужда интервенция в съзнанието й е напълно възможна. Дадоха й лекарства, но даже и когато спи, приборите показват, че я измъчват кошмари и тя проплаква за теб. Какво изпитваш към нея?
— Сър, ще направя всичко, което е по силите ми. Какво искате от мен?
— Искам да спреш страданията й, какво друго? — Карлсен извиси глас до дрезгав вик. — Стой с нея. Ако можеш, избави я от болката!
Той се овладя.
— Върви. Лекарите ще те пуснат вътре. Вещите ти ще бъдат донесени от „Слънчево петно“.
Мич стана мълчаливо. Каквото и да кажеше, щеше да прозвучи като влудяващ опит да се пошегува. Кимна и излезе бързо.
— Това е последният ти шанс да се присъединиш към нас — рече венерианецът Салвадор, като поглеждаше нагоре-надолу по полутъмните коридори на тази отдалечена външна част на флагманския кораб. — Търпението ни се изчерпва и скоро ще ударим. Докато тая де Дулчин остава в сегашното си състояние, братчето на Ногара ще е двойно по-непригодно да командва.
Венерианецът изглежда носеше джобно антишпионско устройство; от многочестотното виене зъбите на Хемфил скрипнаха. А също и от личността на венерианеца.
— Независимо дали го харесваме или не, Карлсен е жизнено важен за каузата на човечеството — рече Хемфил. Търпението му почти се бе изчерпало, но гласът му все още бе спокоен и разсъдлив. — Не виждаш ли докъде стигнаха берсеркерите, за да го ударят? Пожертваха една абсолютно изправна машина, само за да доставят тук неговата дама с промит мозък и да го атакуват психически.
— Е, ако това е вярно, значи са успели. По-рано Карлсен имаше все пак някаква стойност, но сега няма да може да мисли за нищо друго освен за мадамата си и за съперника-марсианец.
Хемфил въздъхна.
— Спомни си, че той се отказа да пришпори флотата към Ацог, за да я спаси. Все още не се е провалил в нищо. Докато не се убедим, че Карлсен действително не е в състояние да ръководи, ти и останалите трябва да се откажете да заговорничите срещу него.
Салвадор отстъпи крачка назад и яростно се изплю на палубата. Прекалено демонстративно, помисли си Хемфил.