— Да — каза Карлсен. — Да, добре сте направили.
Сетне взе листовете на венерианеца от бюрото си; сякаш ги вдигна само с усилие на волята си, а не с пръстите на ръката си.
— Новини от Хемфил — рече разсеяно на Мич. — Флотата на берсеркерите е съсредоточена точно зад ръба на Камънаците пред нас. Хемфил преценява, че са около двеста на брой, и смята, че те не подозират за нашето приближаване. Ще атакуваме веднага. Заеми бойния си пост, поете; и нека Бог бъде с теб — той се извърна пак към комуникатора си. — Помолете адмирал Кемал да дойде веднага в моята каюта. Кажете му да доведе щаба си и по-специално… — хвърли едно око на венерианските списъци и прочете няколко имена.
— Успех и на вас, сър — Мич се бе забавил, за да може да вметне това. Преди да забърза навън, видя как Карлсен натика венерианските списъци в дезинтегратора на боклук.
Бойните сирени прозвучаха още преди Мич да стигне до собствената си каюта. Той вече се бе въоръжил, бе облякъл скафандъра си и си пробиваше път към мостика през внезапно претъпканите тесни коридори, когато корабните високоговорители прогърмяха неочаквано, усилвайки гласа на Карлсен:
— … каквито и неправди да сме извършили към вас с думи, дела или като сме оставили несвършени някои неща, сега ви моля да ни ги простите. И от името на всеки човек, който ме нарича приятел или водач, давам дума, че каквито и да е поводи за недоволство от вас да сме имали, от този момент са изтрити от паметта ни.
Всички, дето се бяха забързали към бойните си позиции, се спряха с колебание в препълнения коридор. Мич усети, че и той самият се е втренчил в очите на един огромен и добре въоръжен венериански корабен полицай, който вероятно се бе озовал на флагманския кораб като телохранител на някой висш офицер.
Разнесе се усилено кашляне и трополене, а след това прогърмя гласът на адмирал Кемал:
— Ние… ние сме братя, естийляните и венерианците, и всички останали. Сега сме заедно, живите срещу берсеркерите — гласът му премина във вик. — Разрушение на проклетите машини и смърт на техните строители! Спомнете си за Ацог!
— Помнете Ацог! — изрева гласът на Карлсен.
В коридорите за момент се възцари тишина, както пред смазващия удар на извисила се вълна. След това — страхотен, силен вик. Мич усети, че крещи нещо със сълзи в очите.
— Помнете генерал Брадин — извика едрият венерианец, като сграбчи и притисна Мич, вдигайки го заедно със скафандъра му. — Смърт на неговите кожодери!
— Смърт на кожодерите! — този вик пробяга като пламък по коридора. Без съмнение същото ставаше и на всички кораби от флотата. Само за един миг не остана място за нищо друго, освен за братството, не остана време за нищо друго, освен за славата.
— Унищожение на проклетите машини!
Мостикът беше близо до центъра на тежестта на кораба — просто един подиум с наредени в кръг бойни кресла и пред всяко от тях — гроздове лостове за управление и циферблати.
— Координаторът на абордажа готов — рапортува Мич, докато се пристягаше с ремъци към креслото.
Тримерния обзорен екран-сфера близо до центъра на мостика показваше напредването на човешката флота — две подскачащи като жаба редици, състоящи се от по повече от сто кораба едната. Всеки кораб в сферата беше малка зелена точка, позицията на която с максимална за корабния компютър точност съответстваше на реалното положение. Неправилната повърхност на Камънаците се местеше на тласъци край бойните линии; флагманският кораб се движеше със свръхсветлинни микроскокове, така че се представяше на обзорната сцена чрез поредица от застинали картини на интервали от секунда и половина. Забавени от масата на техните свръхсветлинни оръдия, отбелязаните на екрана с шест тлъсти зелени символа тежковъоръжени венериански кораба изоставаха от основните сили на флотата.
Нечий глас прозвуча в слушалките на Мич:
— След около десет минути очакваме да стигнем…
Гласът замря. На сферата вече имаше една червена точка, сетне втора, сетне още една дузина — те изгряваха като малки слънца иззад изпъкналия край лавина. Доста време хората на мостика мълчаха, докато напредването на берсеркерите не се очерта напълно. Изглежда, че все пак разузнавателният патрул на Хемфил е бил забелязан, защото флотата на берсеркерите не патрулираше, а нападаше. Образува се бойна мрежа от стотина или повече червени точки, а след нея и втора. Двете подскачаха като жаби една през друга от и обратно в нормалното пространство подобно на редиците на хората. Но червените берсеркери продължаваха да се появяват, формациите им растяха и се разпръскваха встрани, за да обкръжат и да смажат по-малката противникова флота.