— Наброяват около триста машини — произнесе нечий педантичен и малко женствен глас, чиято хладнокръвна пунктуалност наруши тишината. В минали времена самият факт, че съществуват триста берсеркера, би могъл да съкруши всички човешки надежди. Но на това място и в този час самият страх не би могъл да свари неподготвен никого.
Гласовете в слушалките на Мич започнаха да предават подготовката за началото на боя. Той все още нямаше друга работа освен да слуша и наблюдава.
Шестте тежки зелени знака бяха изостанали още повече; без да се колебае, Карлсен запрати цялата си флота в центъра на противника. Оказваше се, че силата на врага е била подценявана, но изглежда командването на берсеркерите бе направило същата грешка, така че и на червените формации им се наложи да се прегрупират и да се разпръснат по-нашироко.
Разстоянието между двете флоти все още бе прекалено голямо, за да се използват ефективно обикновените оръжия, ала противникът вече бе в обхвата на приближаващите тежковъоръжени венериански кораби с техните свръхесвтлинни оръдия, които спокойно можеха да стрелят през формациите на хората, все едно че тях ги нямаше.
При залпа им Мич сякаш усети вибрациите на пространството край него; това беше страничен ефект, който човешкият мозък долавяше, а всъщност се дължеше на разпръснатата енергия. Всеки снаряд, който се изстрелваше на безопасно разстояние от съответния кораб, притежаваше свой собствен свръхсветлинен двигател, който след това го ускоряваше, докато снарядът не се мернеше за миг и не изчезнеше от реалността, управляван от микротаймерите си.
С натежала маса, увеличена от скоростта, огромните снаряди подскачаха в реалното пространство като камъни по водата, подминавайки като фантоми през флотата на живота и се появяваха напълно в реалното пространство едва щом наближаха целта си. В този миг те вече пътуваха като вълните-частици на де Броил и материята им кипеше вътрешно от фазовата скорост, която надвишаваше скоростта на светлината.
Почти веднага след като Мич усети призрачното появяване на снарядите, една червена точка започна да се разширява в облаче, все още миниатюрно в обзорната сфера. Някой ахна. След още няколко мига собствените бордови оръжия на флагманския кораб — лъчи и ракети — влязоха в действие.
Вражеският център спря на два милиона мили пред тях, но фланговете на противника продължиха движението си гладко като винта на огромна месомелачка, заплашвайки да обградят челната редица от корабите на хората.
Карлсен не се поколеба и флотата на живота съвсем съзнателно се понесе право в капана — към мястото, където двете челюсти се събираха.
Пространството около Мичъл Спейн се гърчеше и кривеше. Всеки кораб от флотата вече стреляше, всеки неприятел отговаряше, а освободените енергии го дърпаха с призрачните си пръсти през бронята на скафандъра му. Зелени и червени точки изчезваха от сферата, но засега загубите и на едните, и на другите бяха незначителни.
Гласовете в шлема на Мич стихнаха, защото събитията се ускориха до такава степен, че човешката мисъл вече не можеше да ги следва. За известно време битката щеше да се води компютър срещу компютър, верен роб на живота срещу безжизнен метален разбойник, и нито можеше да се разтревожиш, нито да разбереш какво точно става.
Обзорната сфера на флагманския мостик сменяше мащабите на показваните обекти всеки миг. Една набъбваща червена точка бе само на един милион мили, след това на половината разстояние, след това преполовяваше половината. И ето че флагманският кораб излезе в нормалното пространство за последния таранен скок на атаката, изстрелвайки самия себе си като куршум във врага.
Демонстративната сфера отново смени мащаба и избраният противник вече не представляваше червена точка, а огромна, внушаваща страх крепост, черна на фона на звездите. Само още сто мили, после още петдесет. Скоростта на сближаването се намали до една миля в секундата. Както се очакваше, врагът се опитваше да избегне с максимално ускорение наглед самоубийственото нападение. Мич провери за последно ремъците на креслото, изправността на скафандъра и оръжията си. Крис, твоят пашкул трябва да издържи. Спи спокойно в кош. Берсеркерът се разду, запълвайки цялата сфера и сега по обкования със стомана негов стомах се виждаха святканията от изстрелите на оръдията. Този бе мъничък, може би само десетина пъти по-голям от масивния флагмански кораб. Винаги можеше да се намери някое гнило място по тях — стари рани под древните кожи. Напразно се опитваш да избягаш, чудовищна гадорийо, няма да ти се размине!
По-близо, още по-близо. Сега!