— Добре, тогава я използвайте! — изръмжа Мич. — Нали сме вътре в него, няма как да не уцелите нещо!
След минута от защитените углъбления в корпуса на флагманския кораб блеснаха прожектори и забиха пръсти от светлина в огромната хаотична пещера.
— Ето ги, пак идват! — викна Бруум. На неколкостотин метра, оттатък разтопения остатък от носа на флагманския кораб към тях се понесе редица от фигури. Прожекторите провериха какви са: не бяха хора в скафандри. Мич тъкмо отвори уста да кресне на Артилерията и оръдейната кула откри безпорядъчна стрелба по напредващите машини.
Зададоха се обаче нови и нови редици. Хората стреляха във всички посоки по машините, които пристигаха със стотици — пълзейки, на реактивна тяга или просто носейки се в безтегловност.
Мич изскочи от вратата за вилазки с гмуркащи се безтегловни скокове и се зае да обходи стражевата охрана, за да я прегрупира.
— Когато се налага, отстъпвайте! — заповяда той по командната честота. — Но ги дръжте далеч от вратите за вилазки!
Хората му бяха изправени сега не пред случаен набор от тръбопроводни сервомеханизми и самоходни заваръчни автомати; тези устройства бяха конструирани в една или друга форма с цел да се бият.
Шмугвайки се между аванпостовете, нещо прилично на масивна верига се изви в примка, за да залови Мич; той го строши на две с втория изстрел. Една метална пеперуда се стрелна към него с блестящите си реактивни двигатели и отново отлетя, а той прахоса четири изстрела по нея.
Преди да потегли обратно към вратата за вилазки, Мич попита по радиото:
— Бруум, как е там?
— Трудно е да се определи, капитане. Командирите на взводове, проверете пак, командирите на взводове…
Летящото нещо се стрелна отново, Мич го покоси с лазерния си пистолет. Докато наближаваше вратата за вилазки, отвсякъде гърмяха оръжия. Битката във вътрешността на берсеркера отразяваше в микрокосмосмически мащаб обърканата борба между флотите отвън. Той знаеше, че тя все още бушува, защото призрачните нокти на бойните енергии не преставаха да го дърпат през бронята на скафандъра му.
— Идват пак — Добро, Елен, девет по циферблата.
Тези координати показваха, че вражеската атака бе насочена право срещу вратата за вилазки. Мич намери едно местенце, където да се залости, и отново вдигна карабината си. Много от машините от тази вълна носеха пред себе си метални щитове. Той стреляше и презареждаше, стреляше и презареждаше.
От единствената работеща оръдейна кула на флагмана равномерно излизаха пламъчета и по редиците на машините във вакуумната тишина маршируваше почти непрекъсната линия от експлозии. Автоматичните оръдия на кулата бяха далеч по-мощни от ръчните оръжия на пехотинците; почти всичко, ударено от оръдията, се пръскаше на облак от шрапнели. Но ето че изведнъж на корпуса на флагманския кораб се появиха машини, които нападнаха оръдейната кула откъм сляпата й страна.
Мич предупреди по радиото и се втурна натам. В следващия момент враговете го наобиколиха. Две неща наблизо бяха сграбчили един десантник в крабоподобните си щипци и се опитваха да го разкъсат, заедно с бронекостюма му. Мич бързо откри огън по движещите се фигури и уцели единия робот, откъсвайки левия му манипулатор.
Миг по късно същата машина бе отхвърлена и потрошена от снаряди. Другата замлати бронирания човек, който държеше, в една нащърбена подпорна греда, докато го направи на парчета, и се обърна да се огледа за следващия си работен обект.
Тази машина бе бронирана не по-зле от боен кораб. Тя забеляза Мич и се отправи към него. Катереше се през търкалящите се наоколо отломки, снарядите и куршумите я разтърсваха, но не можеха да й навредят. Проблесна сребристо на лампата на скафандъра му и протегна ярките си щипци, докато той изпразни карабината си в кутията, където би трябвало да е кибернетичното й управление. Сетне той извади пистолета си и се гмурна под хвата й, ала тя се извъртя към него с ловкостта на котка. Докопа го за лявата длан и за шлема. Металът жално изскърца и заскриптя. Той насочи лазерния си пистолет към онова, за което предполагаше, че е мозъчната й кутия, и задържа спусъка натиснат. Двамата с машината се носеха в пространството и сега тя нямаше опорна точка, за да използва силата си. Въпреки това го държеше и мачкаше бронираната му ръка и шлема.
Мозъчната кутия на машината, пистолетът и металната ръкавица на дясната му ръка се нажежиха до червено. Нещо разтопено пръсна по стъклото на шлема му и почти го заслепи с блясъка си. Лазерът с ослепителна дъга изпразни заряда си във врага.