Лявата му ръкавица, все още в щипците на врага, сдаваше…
… ръката му…
Тъкмо когато вградената в скафандъра обезболяваща спринцовка го убоде и турникетът го захапа, той освободи обгорената си дясна ръка от ръкохватката на лазерния пистолет и се пресегна за пластичните гранати, които висяха на пояса му.
Лявата му ръка се вдърви още преди металните клещи да пуснат осакатената му длан и бавно да се протегнат, за да го хванат на друго място. Цялата машина се тресеше като агонизиращ човек. Мич заметна дясната си ръка около нея, за да залепи една граната на оттатъшната страна на мозъчната кутия. Сетне напъна ръце и крака да се изтръгне от смазващите, алчно свиващи се щипци. Сервомоторите на скафандъра му запищяха от претоварването, защото мощта на противника бе по-голяма, две секунди, затвори си очите, три…
Експлозията го зашемети. Осъзна, че се носи сам в пространството. Наоколо проблясваха светлини. Някъде трябваше да има една врата за вилазки; той трябваше да се добере до нея и да я защищава…
Главата му бавно се проясняваше. Имаше усещането, че някой грубо натиска гръдния му кош с два пръста. Надяваше се това да е само реакция на организма му вследствие раната на ръката. Затрудняваше се да различи каквото и да било, понеже половината стъкло на шлема му все още бе покрито от плисналия метал, но накрая забеляза корпуса на флагманския кораб. Някакъв метален остатък доплува в обсега му и той го използва като транспортно средство, за да се добере до вратата. Измъкна нов пълнител и едва тогава проумя, че карабината му бе изчезнала.
В близост до вратата за вилазки пространството бе задимено от разбития механизъм, ала там все още имаше хора, които стреляха към голямата кухина. На фона на проблясващите светлини Мич разпозна скафандъра на Бруум и видя, че той му махна с ръка.
— Капитане! Събориха оръдейната и повечето прожектори. Ама и ние повредихме ужасно много от тях… как е ръката ви?
— Като дърво. Имаш ли карабина?
— Какво?
Бруум не можеше да го чуе. Естествено — проклетият краб бе стиснал шлема на Мич и вероятно бе повредил радиопредавателя му. Мич допря шлема си до Бруумовия и каза:
— Ти поеми командването. Аз влизам. Ако мога, ще се върна.
Сержантът кимна и тревожно проследи с поглед отдалечаващия се към вратата Мич. Край тях отново започна страшна пукотевица, но при тия два пръста, дето не преставаха да го натискат в гърдите, нищо не можеше да направи. Беше замаян. Да се върне навън? Кого заблуждаваше? Щеше да е голям късмет, ако успееше да се прибере без чужда помощ.
Влезе през вратата, мина покрай нишите на вътрешните охранници и се затътри през въздушната камера. Някакъв санитар го забеляза и дотича да му помогне.
Още не съм умрял, помисли си, когато се съвзе и видя, че наоколо му имаше хора и светлини. Част от дланта на лявата му ръка бе оцеляла и сега бе увита в бинтове. Установи и друго — вече не усещаше призрачното придърпваме на изкривяващите пространството оръжия. После осъзна, че в момента го изкарваха с носилка от операционната и че по лицата на хората, които бързаха край него, се четеше триумфална радост. Все още бе гроги, и не можеше да формулира смислен въпрос, ала думите, които чуваше, изглежда означаваха, че и друг кораб се бе присъединил към атаката на този берсеркер. Това бе добър знак, значи наблизо имаше свободни кораби.
Санитарите оставиха носилката недалеч от мостика, на място, пригодено за реанимационна; там имаше мнозина ранени, които бяха привързани с обезопасителни ремъци и снабдени с дихателни тръби, в случай на евентуален отказ на системите за гравитация или въздух. Около себе си Мич нявсякъде виждаше следи от боя. Как бе възможно да има такива поражения толкоз навътре в кораба? Та вратите за вилазки бяха удържани.
Последва продължителна гравитационна вибрация.
— Разкачиха кораба — констатира някой наблизо.
Мич изгуби за малко съзнание. Следващото, което видя, идвайки на себе си бе, че от всевъзможни посоки към мостика се стичаха хора. Лицата им бяха тъй щастливи и тържествени, сякаш някакъв радостен сигнал ги бе призовал. Мнозина носеха, както му се стори, доста странни предмети: оръжия, книги, шлемове, бинтове, подноси с храна, бутилки, дори шашардисани деца, които изглеждаха току-що спасени от лапите на берсеркера.
Мич се повдигна на десния лакът, като пренебрегна бодежите в бинтованите си гърди и потъналите в мехури пръсти на дясната си ръка. Заради хората, които се движеха пред него, все още не можеше да види бойните кресла на мостика.